Колийн Маккълоу - Цезар (Част III - Рубикон)

Той не приемаше никакви други посетители, освен младото си протеже, обещаващия млад адвокат Гай Требаций Теста, освободен наскоро от служба при Цезар, но толкова привързан към завоевателя, че не искаше да чуе и думичка против него. Тлъстият както винаги Требаций дойде да го моли да се върне веднага в Рим, защото градът сега повече от всякога имал нужда от здравия разум на стабилни държавни мъже.

— Никъде няма да ходя по поръчение на един изменник! — възрази разпалено Цицерон.

— Марк Цицероне, Цезар не е изменник — настояваше умолително Требаций. — Той навлезе в Италия, за да защити честта си, това е съвсем в реда на нещата. Иска само да се увери, че няма да бъде накърнена. Той желае само мир и благополучие за Рим. И смята, че присъствието ти в града ще има благотворен ефект.

— Да смята каквото ще! — сопна се Цицерон. — Аз няма да предам колегите си, които са приели присърце интересите на републиката. Цезар иска да бъде цар, не че Помпей Велики ще откаже, ако му предложат да го коронясат. Ха! Великия цар!

На Требаций не му остана нищо друго, освен да се оттегли с носилката си.

Сетне пристигна писмо от Цезар, чиято краткост и несвързаност говореха за отчаянието на автора:

„Скъпи ми Марк Цицероне, ти си сред малкото въвлечени в тази бъркотия с достатъчно здрав разум и кураж да изберат верния път. Нощ и ден аз мисля за съдбата на Рим, изоставен с лека ръка от собствените му управници. Що за поведение е да обявиш военно положение и после да напуснеш потъващия кораб? Защото точно това направи Гней Помпей, подкокоросан от Катон и Марцелите. Досега не съм получил никакво свидетелство, че някой от тях, включително Помпей, мисли за доброто на Рим.

Евентуалното ти завръщане в Рим би било изключително полезно. Това мнение се споделя и от Тит Атик. С голяма радост научих, че се е излекувал от тази ужасна малария. Той не се грижи достатъчно за здравето си. Спомням си как майката на Квинт Серторий, Рия се грижи за мен, когато едва не умрях от тази болест — след като се завърнах в Рим, тя ми изпрати писмо със съвет какви билки да пия, за да не ме повтори. Те действат, Цицероне. Оттогава не съм боледувал от малария. Въпреки че му казах какво да прави обаче, Атик не ще да чуе.

Моля те, помисли за връщането си у дома. Не заради мен. Никой не може да те обвини за мой поддръжник. Направи го заради Рим.“

Цицерон обаче нямаше да го направи дори заради Рим; ако го стори, щеше да излезе, че го прави, защото Цезар му е наредил. А това, зарече се той, никога нямаше да стане!

Към края на януари и в началото на февруари обаче Цицерон започна да губи надежда. Нищо, което научаваше, че му вдъхваше увереност. Един ден му съобщаваха, че Помпей тръгнал с войската си към Пиценум, за да довърши Цезар; на другия — че стоял в Ларинум и смятал да потегли към Брундизиум, за да се прехвърли с кораби през Адриатика в Епир или Западна Македония. Писмото на Цезар бе посяло семето на съмнението в душата му и Цицерон започваше да се пита дали Помпей наистина мисли за Рим. Защо не го защитаваше? Защо?

Под властта на Цезар попадна цяла Северна Италия, от Аврелиевия път на брега на Тосканско море до Адриатическото крайбрежие. Контролираше всички главни пътища и нямаше войска, която да му се противопостави. Хир се беше изтеглил от Камеринум, Лентул Спинтер бе изоставил Аскулум Пицентум, целият Пиценум беше в ръцете на Цезар. А през това време Помпей беше в Ларинум. Префектът на инженерните му части Вибулий Руф се беше срещнал с Лентул Спинтер след бягството му от Аскулум Пицентум и се бе нахвърлил яростно срещу надменния бивш консул. В резултат на това той пое командването от Спинтер и го изпрати в Корфиниум, където се беше установил Ахенобарб.

От всички легати на сената, натоварени със защитата на Рим, само Ахенобарб се справяше добре. В Алба Фуценция, близо до Фуценското езеро, бе събрал два легиона марси, войнствено и буйно племе. След това ги заведе в Корфиниум на брега на Атернус, решен да задържи града и съседния му, Сулмон, на всяка цена. Благодарение на Вибулий той получи десетте кохорти на Лентул Спинтер плюс още пет, отнети от Хир след оттеглянето му от Камеринум. По този начин, поне така си мислеше Цицерон, Ахенобарб се очертаваше единственият сериозен противник на Цезар. Защото Помпей очевидно нямаше намерение да се изправи срещу него.

Слуховете за намеренията на Цезар, щом тури ръка върху Италия, бяха многобройни и ужасяващи: щял да прекрати всички плащания; щял да обяви цялото конническо съсловие извън закона; щял да предаде сената и събранията на произвола на пролетариите, безимотните, които не даваха на държавата нищо друго, освен деца. Само Атик упорито опровергаваше тези небивалици.