Колийн Маккълоу - Цезар (Част III - Рубикон)

Настъпи кратко мълчание, което бе прекъснато от Катон:

— Първата центурия, казваш. Осемдесет човека. И разбили две хиляди?

— Проблемът беше — обясни Луций Росций, — че хората на Вар не искаха да се сражават. Самата мисъл за Цезар ги караше да треперят. Щом се присъединиха към него обаче, възвърнаха самочувствието си и започнаха да се държат като истински войници. Забележително.

— Не — поправи го с тъжна усмивка Лабиен. — Нормално.

Помпей преглътна тежко.

— Цезар каза ли някакви условия?

— Да — отвърна младият Луций Цезар; пое си дълбоко въздух и започна да рецитира заучената си реч: — Упълномощен съм да ти съобщя, Гней Помпей, следните условия. Първо, двамата с Цезар да разпуснете войските си. Второ, ти да се оттеглиш в Испания. Трето, цяла Италия да се демобилизира напълно. Четвърто, на управлението на страха да се сложи край. Пето, да се проведат свободни избори и да се възстанови конституционното правителство. Шесто, двамата с Цезар да се срещнете лично, за да обсъдите различията си и да постигнете договореност, която да се закълнете да спазвате. И осмо, Цезар е готов да се кандидатира за консул в границите на Рим, не задочно.

— Какви глупости! — възкликна Катон. — Това не е сериозно. По-голям абсурд не съм чувал!

— Точно така се изрази и Цицерон, когато научи — сподели младият Луций Цезар. — Абсурдно.

— И къде срещна Марк Цицерон? — поинтересува се Лабиен.

— Във вилата му край Минтурни.

— Минтурни… странен път сте избрали от Пиценум насам!

— Трябваше да се отбием през Рим. С Росций останахме при Цезар по-дълго от очакваното. Целият вонях !

— Ах, как не се сетих? Вонял, значи. А Цезар вонеше ли? Ами някой от хората му?

— Не, Цезар не. Ала той се къпе в ледена вода!

— Така се поддържа хигиената по време на война.

Помпей се опита да овладее положението:

— Добре, това са условията му. Той ги доведе до знанието ни официално, независимо колко са абсурдни. Съгласен съм с Катон, това не е сериозно предложение, той само се опитва да печели време. — Помпей изкрещя: — Вибулий! Сестий!

Двама от префектите му влязоха в стаята. Луций Вибулий Руф беше от инженерните части, Сестий — от конницата.

— Вибулий, веднага тръгвай за Пиценум и намери Лентул Спинтер и Атий Вар. Накарай ги да се оправят с Цезар колкото се може по-скоро. Той има само две кохорти, могат лесно да го разбият… ако успеят да убедят войниците си в това! Предай им нареждането ми да го направят.

Вибулий Руф отдаде чест и излезе.

— Сестий, заповядвам ти да отидеш като вестоносец в лагера на Гай Цезар. Кажи му, че условията му са неприемливи, докато не се изтегли от окупираните от него градове отвъд Рубикон, в Италийска Галия. Ако го направи, ще го сметна за израз на добрата му воля и ще си помисля. Наблегни на това, че никакво споразумение не може да има, докато е от италийската страна на Рубикон, защото това означава, че сенатът не може да се върне в Рим.

Публий Сестий отдаде чест и излезе.

— Добре! — възкликна доволно Катон.

— Какво има предвид Цезар под „управление на страха“? Какъв страх? — поинтересува се Метел Сципион.

— С Росций смятаме, че има предвид паниката, властваща в Рим — отвърна Луций Цезар.

— О, това ли! — изсумтя Метел Сципион. Помпей се изкашля.

— И така, благородни приятели — заяви самодоволно, — утре с Тит Лабиен тръгваме за Ларинум. Шести и Петнайсети вече са на път. Консули, вие ще отидете в Капуа, за да ускорите набирането на войски. И ако срещнете междувременно Марк Цицерон, кажете му да спре да се мотае, а да действа. Какво дири в Минтурни? Със сигурност не набира войски! Сигурно е прекалено зает с писанията си до Атик и боговете знаят още кого!

— И от Ларинум тръгвате към Пиценум срещу Цезар — добави Катон.

— Това ще видим.

— Разбирам защо консулите трябва да отидат в Капуа, но останалите ще дойдем с теб, нали?

— Не, няма! — сряза го Помпей и брадичката му затрепери. — Всички ще се оттеглите в Капуа и няма да мърдате оттам. Цезар има пет хиляди гладиатори в тамошната школа, трябва да се държат изкъсо. В такива моменти ми се ще да имаме няколко тъмници, но тъй като нямаме, оставям на вас, безполезни писарушки, да решите как ще се справите с проблема. Единственият, когото ще взема в Ларинум, е Тит Лабиен.

Цицерон наистина се размотаваше и също толкова вярно бе, че не се занимаваше с набиране на войска, нито във вилата си в Минтурни, нито в някое от другите си красиви жилища по крайбрежието на Кампания. Мизенум се намираше близо до Минтурни, затова той реши това да е следващата му спирка. И не беше сам: с него бяха Квинт Цицерон, Квинт Цицерон младши и собственият му син, Марк, както и дванайсетте му ликтори, носещи фасции, увити с лаврови клонки, защото Цицерон още очакваше триумфа си. Мъжете от семейството бяха достатъчно досадни, но не и наполовина колкото тези разглезени ликтори! Той не можеше да мръдне без тях и тъй като все още притежаваше империум на управител на провинция, те носеха крещящи алени туники, широки черни колани с големи блестящи токи и брадви във всяка от фасциите. Пищна свита, но крайно неподходяща за човек, натоварен с толкова много задачи като Цицерон.