Колийн Маккълоу - Цезар (Част III - Рубикон)

— Свободен си да правиш каквото искаш, Филипе! Все пак ти си съпруг на Цезаровата племенница!

— И тъст на Катон — добави Филип.

Пълното объркване след заповедта на Помпей само влоши положението. Когато бягащите от града сенатори разгласиха за пресичането на Рубикон от Цезар, в Рим се възцари паника. Най-често използваната дума стана всяващата ужас по времето на Сула „проскрипция“ — включването на нечие име в списъците, закачени на рострите, с което съответният човек се обявяваше за враг на Рим и диктатурата и се даваше право на всеки друг да го убие и да присвои собствеността му в полза на държавата. Две хиляди сенатори и конници бяха загубили живота си и Сула напълни държавната хазна с конфискуваните средства.

И всеки, който притежаваше някакво състояние, се страхуваше, че Цезар ще постъпи като Сула — не беше ли той навлязъл на полуострова по абсолютно същия начин, но през Брундизиум? Приветстван от обикновените хора. Той също бе плащал за всяка троха, която бяха изяли войниците му. Каква беше разликата между един Корнелий и един Юлий? Те стояха много по-високо от всеки друг, дори конниците бяха прах под краката им.

Само Балб, Опий, Рабирий Постум и Атик се опитваха да разсеят страховете, да обясняват, че Цезар не е Сула, че единственото, което цели, е възвръщането на накърнената му дигнитас , че той няма да въведе диктатура и да избива невинни хора. Бил е принуден да навлезе в Италия от безсмисленото, ожесточено противопоставяне на една малка група в сената и че скоро ще принуди тази клика да отмени всичките си несправедливи актове и да възстанови нормалното положение в държавата.

Те не постигаха особен успех — никой не искаше да ги чуе. Всички очакваха най-лошото — Рим бе изправен пред поредната гражданска война. Щеше да има проскрипции — не беше ли говорил самият Помпей за обявяване извън закона и за хвърляне от Тарпейската скала? О, Рим бе между харпиите и сирените! Който и да победи, конническото съсловие щеше да страда!

Докато събираха багажа си, утешаваха жените си и правеха нови завещания, повечето сенатори нямаха ни най-малка представа защо им заповядват да напускат Рим. Не да бъдат помолени, заповядваха им. Ако останат, щяха да бъдат разглеждани като съюзници на Цезар, само това бяха разбрали. Момчетата, навършили шестнайсет, също тръгваха с бащите си; насрочени сватби биваха отменяни; банкери и счетоводители тичаха от един благороден сенатор към друг с обяснения, че парите не стигали, че не било разумно да се продава земя, че търговските предприятия не струват пукната пара, когато търговията е замряла.

Нищо чудно, че никой не обръщаше внимание на най-важното. Нито Помпей, нито Катон, нито Марцелите, нито Лентул Крус, никой не помисли за съкровищницата.

На осемнайсетия ден на януари сред стотици претоварени фургони двамата консули и повечето сенатори напуснаха Рим през Капенската порта към Неапол, Форми, Помпей, Капуа и други градове в Кампания. А хазната остана претъпкана със златни кюлчета, да не говорим за неприкосновените резерви в храмовете на Опс, Юнона Монета, Херкулес Оливариус и хилядите ковчежета с монети в тези на Юнона Луцина, Ювентус, Венера Либитина и Венера Еруцина. Единственият, който се беше сетил да изтегли пари от трибуните аерарии , управляващи хазната, беше Ахенобарб — няколко дни по-рано той бе поискал и получи шест милиона сестерции, с които да плати на войниците, набрани сред марсите и пелигните. Държавното богатство на Рим остана в границите на града.

Не всички сенатори напуснаха града. Сред останалите бяха Луций Аврелий Кота, Луций Пизон Цензора и Луций Марций Филип. Вероятно за да се подкрепят взаимно, те се събраха на вечеря на деветнайсетия ден на януари у Филип.

— Аз съм наскоро оженил се мъж с малко дете — отбеляза Пизон, показвайки кривите си зъби. — На тази възраст ми е достатъчно тежко и без да търча като сардински овчар след стадото си!

— Е — усмихна се добродушно Кота, — аз пък останах, защото смятам, че Цезар не може да загуби. Той ми е племенник и аз никога не съм го виждал да постъпва необмислено, въпреки репутацията си. Сигурен съм, че внимателно е обмислил всичко.

— Аз пък останах, защото съм твърде мързелив, за да се поместя. Ха! — изсумтя Филип. — Да се заточа в Кампания посред зима! Със спуснати кепенци, без достатъчно прислуга и с безкрайна диета от зеле !

На всички това се стори смешно и вечерята продължи с весело настроение. Пизон не беше довел новата си съпруга, а Кота бе вдовец, но жената на Филип присъстваше, а също и тринайсетгодишният й син, Гай Октавий.