Колийн Маккълоу - Цезар (Част III - Рубикон)

Призовавам те да преодолееш гнева и амбициите си. Заради обичаната ни република! Ако го направиш, аз лично ще се постарая да постигнеш някакво споразумение със сената. И ще ти окажа пълна подкрепа. Аз преодолях гнева и амбициите си заради републиката. Постави интересите на Рим над всичко, Цезаре! Недей да вредиш на републиката! Ако искаш да поразиш враговете си, ти ще поразиш и републиката. Противниците ти са също такава част от републиката, каквато си и ти. Моля те, обмисли алтернативите. Изпрати ни разумен отговор. Примири се и се оттегли в Италийска Талия. Така е най-разумно. Така е най-патриотично.“

Цезар се усмихна накриво, смачка писмото и го хвърли върху въглените на мангала.

— Какъв лицемерен глупак си, Помпей! — изрече той на глас, докато наблюдаваше как свитъкът се обгръща в пламъци. — Значи, един легион съм имал, а? Какво ли ще кажеш, ако разбереш, че настъпвам на юг само с две кохорти? Хиляда човека, Помпей! Ако знаеше, щеше да тръгнеш да ме пресрещнеш. Ала ти не знаеш. Единствените ти боеспособни легиони са Шести и Петнайсети, а те се сражаваха за мен. И ти не знаеш как ще реагират, ако им наредиш да извадят мечове срещу мен.

Хиляда души наистина бяха достатъчно. Когато Пизаурум го посрещна с цветя и радостни възгласи, Цезар нареди на Курион да прогони Терм от Игувиум. Фанум Фуртуне също се предаде без бой — също с цветя и радостни възгласи. На шестнайсетия ден на януари пред очите на двамата пратеници на сената Цезар влезе в голямото пристанище Анкона сред цветя и приветствия. Все още не беше пролял и една капка римска кръв. От Лентул Спинтер и десетте му кохорти нямаше и следа — беше се оттеглил на юг към Аскулум Пицентум. А и Цезар не разочарова жителите на превзетите градове — не взе никаква плячка и плащаше за всичко, което взимаше за войската си.

В деня, преди Цезар да получи писмото на Помпей, тринайсетият от януари, един ездач с накуцващ кон мина по Мулвиевия мост на север от Рим. Стражата, охраняваща моста след обявяването на извънредно положение, го уведоми, че сенатът заседава в Помпеевата курия на Марсово поле и му осигури отпочинало животно за последните няколко километра от пътуването му. Конникът бе клиент на Помпей, нагърбил се сам със задачата да наблюдава пътя между Равена и Ариминум и беше решил да отиде до Рим, за да види как сенатът ще приеме новината, която носеше. Така би сторил всеки, който изпитва някакъв интерес към историята и иска да присъства на великите й моменти.

Той слезе от коня си, приближи се до тежките бронзови порти и потропа силно с юмрук. Един изненадан ликтор отвори и Помпеевият клиент нахлу покрай него в помещението.

— Това е закрито сенатско заседание! — изкрещя ликторът.

— Уважаеми сенатори, нося ви новини! — провикна се вестоносецът.

Всички глави се обърнаха към него. Марцел Малкия и Лентул Крус станаха от креслата си и се втренчиха в него с отворени усти.

— Какви са новините, Ноний? — попита Помпей от предната скамейка.

— Гай Цезар прекоси Рубикон и напредва към Ариминум с един легион.

Помпей се надигна, сетне се отпусна върху курулното си кресло. Имаше чувството, че тялото вече не го слуша, той остана вцепенен, неспособен да продума.

— Гражданска война! — прошепна Гай Марцел Малкия. Лентул Крус, доста по-хладнокръвен мъж от колегата си, пристъпи несигурно напред с пребледняло лице.

— Кога? — попита.

— Пресече Рубикон с бойния си кон малко преди залез преди три дни, уважаеми консуле.

— Юпитере! — възкликна Марцел Малкия. — Той го направи!

Тези думи сякаш отприщиха преградена с бент буйна река. Сенаторите се втурнаха към вратата, задръстиха изхода, побягнаха в паника през перистила и по улиците на града.

След миг в залата останаха само шепа от добрите люде. Помпей се съвзе от първоначалното си вцепенение и успя да се изправи.

— Елате — рече и излезе през вратата, водеща към вилата му. Корнелия Метела погледна лицата им, когато влизаха в атриума, и реши да се оттегли. Помпей нареди на слугата си да се погрижи за Ноний и да му осигури всички удобства.

— Благодаря — рече и потупа вестоносеца по рамото. Доволен от приноса си към историята, Ноний се оттегли. Помпей заведе останалите в кабинета си. Там се събраха около масичката за напитки и си наляха вино с треперещи ръце, без да го разреждат. Само Помпей се въздържа. Настани се на стола зад бюрото си, без да го е грижа, че така обижда не един уважаван настоящ и бивш консул.