Колийн Маккълоу - Цезар (Част III - Рубикон)

— Един легион! — изрече той, след като всички гости заеха местата си и впериха погледи в него като към единствено спасително парче корк сред бурно море. — Един легион!

— Този човек сигурно е луд — измърмори Гай Марцел Малкия и избърса потта от лицето си с пурпурната ивица на тогата си.

Тези плахи очи, вперени в него, имаха по-силен тонизиращ ефект и от най-силното вино — Помпей се изпъчи, постави ръце върху бюрото си и прочисти гърло:

— Нямам намерение да обсъждам нормалността на Гай Цезар. Той ни предизвиква. Предизвиква сената и народа на Рим. Пресякъл Рубикон само с един легион. С един легион напредва към Ариминум, възнамерява да превземе Италия с един-едничък легион. — Помпей вдигна рамене. — Това е невъзможно. Самият Марс не би предприел такова нещо.

— Доколкото съм слушал за Марс, Гай Цезар май е по-добър пълководец от него — отбеляза хладно Гай Марцел Големия.

Помпей не му обърна внимание и се обърна към Катон, който не беше продумал от влизането на Ноний… и сега се наливаше с неразредено вино.

— Е, Марк Катоне? Какво предлагаш?

— Предлагам, който е предизвикал кризата, да я разреши — сухо отвърна той.

— Което означава, че нямаш нищо общо с това и че аз трябва да вадя кестените от огъня, така ли?

— Моето противопоставяне на Цезар е само политическо, не военно.

Помпей си пое дълбоко въздух.

— Означава ли това, че аз ще оглавя съпротивата срещу него? — обърна се той към първия консул Гай Марцел Малкия, а после премести поглед към колегата му Лентул Крус. — Това ли означава?

— Да, разбира се — отвърна Крус. Марцел Малкия предпочете да запази мълчание.

— В такъв случай първо ще изпратя двама вестоносци до Цезар, и то в галоп.

— Защо? — поинтересува се Катон.

— За да разберем при какви условия е съгласен да се оттегли в Италийска Галия.

— При никакви — отсече Катон.

— Имай търпение, Марк Катоне. — Помпей огледа петнайсетте мъже, седнали пред него, и спря поглед на Луций Цезар и приятеля му Луций Росций. — Луций Цезаре, Луций Росций, вие ще бъдете вестоносците. Тръгнете по Фламиниевия път и сменяйте често конете си. Не спирайте дори по нужда. Ако трябва, правете го в движение. — Той взе лист и перо. — Назначавам ви за официални посланици от името на сената. Ще ви дам и писмо до Цезар. — Той се усмихна сдържано. — Лична молба да постави на първо място интересите на републиката, да не вреди на държавата.

— Цезар се стреми само към монархия — изсъска Катон. Помпей не проговори, докато не завърши писмото и не го посипа с пясък. Извади печата си и разтопи восък.

— Не можем да знаем към какво се стреми Цезар, преди да ни го е казал — изрече и натопи печата във восъка. После подаде писмото на Росций. — Носи го ти, Росций, като мой личен вестоносец. Луций Цезар ще говори от името на сената. Вървете. Вземете коне от слугата ми; по-добри няма да намерите. Тук сме на север от града, това ще ви спести малко време.

— Ама как ще яздим с тоги? — попита Луций Цезар.

— Слугата ми ще ви даде подходящи дрехи, дори да не са ви по мярка. Тръгвайте, веднага !

Вестоносците излязоха.

— Спинтер е в Анкона с толкова войска, с колкото разполага и Цезар — отбеляза Метел Сципион. — Той ще се разправи с него.

— Спинтер още не беше събрал войска за Египет, когато Габиний върна Птолемей Авлет на трона — озъби се Помпей. — Така че нека не очакваме чудеса от него. Ще изпратя писма до Ахенобарб и Атий Вар да му се притекат на помощ. Сетне ще видим.

През следващите три дни обаче в Рим не престанаха да пристигат тревожни новини: Цезар завзел Ариминум, след това Пизаурум, Фанум Фортуне. Сред цветя и приветствия, не с бой. Точно това бе най-тревожното. Никой не се беше замислил за народа на Италия, за малките градчета. Особено за тези в Пиценум, родната провинция на Помпей. Новината, че Цезар напредва, без да срещне никаква съпротива — с две кохорти ! — че плаща за провизиите за войската си и не прави зло на никого, бе влудяваща.

Най-тревожни бяха двете известия, които се получиха следобед на седемнайсетия ден на януари: първото — че Лентул Спинтер напуснал Анкона и се оттеглил в Аскулум Пицентум с десетте си кохорти; и второто — че Цезар бил приет с почести в Анкона. Сенатът веднага се събра на заседание.

— Невероятно! — закрещя известният като мълчаливец Филип. — С пет хиляди души Спинтер няма смелост да се изправи срещу Цезар и хиляда войници! Какво правя още в този Рим? Защо не съм отишъл да се хвърля в краката на Цезар? Този човек ви върти на малкия си пръст! Вие сте точно такива, каквито винаги ви е наричал — „кушетъчни военачалници“! А напоследък това важи и за теб, Помпей „Велики“!