Харуки Мураками - Преследване на дива овца

Мълчание.

— И щом сте приятел на приятеля ми, значи и ние сме приятели, нали така?

— Сигурно — рече предпазливо Човекът овца. — Сигурносмеприятели.

— И щом сте ми приятел, няма да седнете да ме лъжете, нали? Помислете само.

— Ъъъъне — потвърди озадачен Човекът овца. Той прокара език по спечените си устни. — Немогадавикажанаистинасъжалявамченемоганонемога. Небива.

— Някой ви е предупредил да мълчите ли?

Човекът овца не отговори. Вятърът свистеше из голите дървета.

— Наоколо няма кой да ви чуе — прошепнах аз.

Човекът овца ме погледна в очите.

— Незнаетенищозанастукнали?

— Не, не знам.

— Емястотокъдетосменеекакводаемясто. Товапонебитрябвалодагознаете.

— Но нали завчера ми казахте, че местността е прекрасна.

— Занасепрекрасна — потвърди Човекът овца. — Занаснямадругомястокъдетодаживеем. Аконипрогонятоттукнямакъдедаотидем.

След тези думи Човекът овца замълча. Не пожела да каже и дума повече за това. Погледнах брезентовата му торба, напълнена със съчки.

— С това ще се топлите през зимата, а?

Човекът овца кимна мълком.

— Но аз не видях пушек.

— Засеганямаогън. Нямадаимадокатоненатрупасняг. Ноиследкатонатрупапакнямадавидитепушекаотнашияогън. Кладемогньоветепоособенначин — усмихна се той самодоволно.

— И кога тук ще натрупа сняг?

Човекът овца погледна небето, после и мен.

— Тазигодинащезавалирано. Можебиследдесетинадни.

— И след десетина дни пътят ще замръзне?

— Вероятно. Никойнесекачваиникойнеслиза. Чудесногодишновреме.

— Откога живеете тук?

— Отдавна — отговори Човекът овца. — Отмногоотдавна.

— С какво се храните?

— Сгрудкисфилизиядкиптицисрибкитеирацитекоитоуспявамдахвана.

— Не ви ли е студено.

— Преззимататрябвадаестудено?

— Ако имате нужда от нещо, с удоволствие ще ви услужа с каквото ми се намира.

— Благодарясеганямамнуждаотнищо.

Най-неочаквано Човекът овца стана и се отправи по посока на пасището. Аз също станах и поех след него.

— Защо се криете тук, горе?

— Аковикажащемисесмеете — отвърна Човекът овца.

— Не, няма да ви се смея, заклевам се — обещах аз.

Не си представях какво толкова смешно ще ми съобщи.

— Инямадакажетенаникогонали?

— Няма да кажа на никого.

— Неискахдаходянавойна.

Няколко минути вървяхме, без да изричаме и дума.

— Война с кого? — попитах аз.

— Незнам — рече припряно Човекът овца. — Ноазнеискахдаходя. Зарадитовасъмиовца. Овцакоятосистоикъдетойемястототукгоре.

— От Джунитаки-чо ли сте?

— Ъхънонеказвайтенаникого.

— Няма — повторих аз. — Градът не ви ли харесва?

— Градъттамдолули?

— Да.

— Изобщонемихаресва. Гъмжиотвойници — пак отвърна задъхано Човекът овца. — Виеоткъдесте?

— От Токио.

— Чувалилистезавойната?

— Не, не съм.

При тези думи Човекът овца, изглежда, загуби всякакъв интерес към мен. Мълча, докато не излязохме в началото на пасището.

— Ще се отбиете ли в къщата? — попитах аз Човека овца.

— Трябвадасеподготвязазимата — рече той. — Наистинаимаммногоработа. Можебидругияпът.

— Бих искал да се срещна с приятеля си — казах аз. — Следващата седмица трябва на всяка цена да го видя по един въпрос.

Човекът овца поклати унило глава. Ушите му замърдаха нагоре-надолу.

— Съжалявамнокактовечеказахнезависиотнас.

— Е, ако е възможно, все пак предайте.

— Хмм — рече Човекът овца.

— Благодаря много — казах аз.

Обърнах се и понечих да тръгна.

— Акоизлизатедасеразхождате — провикна се Човекът овца, преди да се отдалечи, — сепостарайтеданезабравятезвънчето.

След като той се скри както предния път в гората на изток, аз поех право към къщата. Между нас се простираше зимно тъмното безмълвно зелено пасище.

Онзи следобед опекох хляб. Оказа се, че готварската книга „Печене на хляб“ на Плъха е написана доста смислено. Върху корицата се казваше: „Щом можете да четете, значи можете да печете и хляб.“ Не беше преувеличение. Къщата се изпълни с миризмата на хляб, от което цялата стана някак си топла. Като за първи опит хлябът беше и вкусен. В кухнята имаше колкото искаш брашно и мая, щеше да ми стигне за цялата зима, ако се наложеше да остана тук. И толкова много ориз и спагети, че чак не ми се мислеше.

Вечерях хляб, салата, шунка с яйца и за десерт компот от праскови.

На другата сутрин сварих ориз и си направих пилаф от консерва сьомга, водорасли и гъби.

Обядвах сладкиш с извара от фризера и силен чай с мляко.