Харуки Мураками - Преследване на дива овца

Снегът не се задържа задълго. Както беше предсказал Човекът овца, засега земята нямаше да замръзне. Следващият ден — тринайсетият ми тук — беше ясен и светъл. Блудното слънце изгря и превърна пасището в пъстра черга от сняг, който блещукаше по него. Преспите по покрива с фронтони започнаха да се плъзгат в нещо, което обещаваше да се превърне в айсберг, и падаха с изнервящ трясък на земята. Пред прозорците капеше разтопил се сняг. Всичко проблясваше. Грееше всяка капчица, закрепила се по върха на всяко листо на дъба.

Бръкнах в джобовете си и застанал на прозореца, загледах навън. Тези неща се разгръщаха напълно встрани от мен. Несвързани с живота ми — несвързани с ничий живот — всичко отминаваше. Снегът падаше, снегът се топеше.

Реших да почистя малко къщата под съпровода на капещия и падащ сняг. Заради него бях хванат като в капан, а тялото ми се нуждаеше да прави нещо, пък и не бях ли гост в чужда къща? Никога не съм възразявал да готвя и чистя.

Все пак чистенето на голяма къща се оказа много по-тежко, отколкото си бях представял. В сравнение с него беше по-лесно да тичаш петнайсетина километра. Избърсах прахта по всеки ъгъл и ниша, после минах с голямата прахосмукачка дървения под. Измих го с мокър парцал, след това застанах на четири крака и го лъснах. Останах почти без дъх, но нали бях отказал цигарите, бързо си го върнах. Нямаше и следа от ужасните хрипове и усещането, че на гърлото ми е заседнала буца.

Отидох в кухнята да изпия чаша студен гроздов сок и още преди обяд привърших с каквото ми беше останало да чистя. Отворих капаците на прозорците и току-що лъснатите подове заблестяха. Имаше нещо прекрасно, някаква тъга в тежкия мирис на пръст, примесен с миризмата на политура.

Изпрах парцалите, с които бях лъснал пода, после сложих на печката тенджера вода — да кипне. За спагетите, към които добавих хайвер от треска, големи количества масло, бяло вино и соев сос. Страхотен обяд под съпровода на кълвач, който почукваше в близката гора.

Излапах набързо спагетите, измих съдовете и отново се заех да чистя. Измих ваната и мивката, почистих тоалетната, лъснах мебелите. Благодарение на Плъха нищо не беше кой знае колко мръсно и беше достатъчно и едно пръсване с политурата. После извадих дълъг маркуч и изплакнах прозорците и капаците. Така цялата къща се освежи. След като измих прозорците, вече бях приключил с чистенето. Прекарах двата часа до вечерта в това да слушам грамофонни плочи.

Тръгнах към стаята на Плъха, за да взема друга книга, и забелязах огледалото в цял ръст в долния край на стълбището. Бях го пропуснал, а то беше мръсно. Избърсах го с кърпа, но колкото и да го търках и да го миех с препарат, то пак си беше мръсно. Не проумявах как така Плъха го е оставил в този му вид. Домъкнах цяла кофа топла вода и затърках огледалото с найлонова четка, за да смъкна втвърдената мръсотия. Огледалото беше толкова прашно, че водата в кофата стана черна.

От рамката с дърворезба разбрах, че то е антика и вероятно струва доста, затова внимавах да не го търкам прекалено разпалено.

Огледалото отразяваше образа ми от глава до пети, без изкривявания, почти съвършено. Стоях там и се гледах. Нищо ново. Аз си бях аз с обичайното изражение, в което нямаше нищо особено. Но образът ми беше излишно остър. Не виждах сплескания си от огледалото огледален образ. Онова, което виждах, не бях аз, обратното, сякаш бях отражение на огледалото и този мой сплескан образ виждаше истинското ми „Аз“. Вдигнах дясна ръка пред лицето си и си избърсах устата. Моят „Аз“ в огледалото направи същите движения. Но може би аз просто повтарях онова, което правеше „Аз“-ът ми върху огледалото. Не можех да бъда сигурен, че по своя воля съм си избърсал устата.

Складирах думите „по своя воля“ в архивите на главата си и се ощипах с лява ръка по ухото. „Аз“-ът ми върху огледалото направи съвсем същото. Явно и той като мен беше складирал думите „по своя воля“ в архивите на главата си.

Отказах се и зарязах огледалото. Той също го заряза.

На дванайсетия ден за трети път заваля сняг. Валеше още когато се събудих. Ужасно тих сняг, този път нито твърд, нито лепкаво мокър. Сипеше се бавно, на пируети от небето и се топеше още преди да се задържи. Спокоен сняг, от който ти се иска да затвориш леко очи.

Извадих от склада старата китара и след като с доста усилия я настроих, се опитах да изкарам някои стари парчета. Упражнявах се заедно с „Пар авион“ на Бени Гудман и скоро стана обяд. Направих си сандвич с дебели резени шунка върху домашно приготвения си хляб, който вече бе корав като камък, и отворих една кутийка бира. След още половин час упражняване с китарата кой друг да се появи, ако не Човекът овца.