Харуки Мураками - Преследване на дива овца

— Акопречаситръгвам — каза Човекът овца през отворената входна врата.

— Не, изобщо не пречите. Тъкмо вече ми ставаше скучно — отвърнах аз и оставих китарата на пода.

Както и предния път, Човекът овца изтръска калта по обувките си, после влезе. Тялото му сякаш беше запълнило дебелия овчи костюм. Човекът овца седна на канапето отсреща и след като отпусна ръка върху страничната облегалка, се сгуши.

— Снегът ще се задържи ли? — попитах аз.

— Ощене — отговори Човекът овца. — Имаснягкойтосезадържаиснягкойтонесезадържа. Тозиеотнезадържащиясесняг.

— Хмм.

— Задържащиятсеснягщепаднедругатаседмица.

— Една бира?

— Благодаря. Новсъщностпредпочитамбренди.

Отидох в кухнята, налях му от брендито, взех за себе си една бира и отнесох всичко това заедно с един сандвич със сирене във всекидневната.

— Свирехтенакитара — отбеляза заинтригуван Човекът овца. — Иниеобичамемузика. Нонемогадасвирянаникакъвинструмент.

— Аз също не мога. Не съм свирил от десетина години.

— Налиняматенищопротивдамиизсвиритенещо?

Не исках да го огорчавам, затова му изсвирих мелодията на „Пар авион“, като импровизирах тук-там, после обърках тактовете и се отказах.

— Добърсте — заяви съвсем сериозно Човекът овца. — Сигурносепечелидобреакосвиришнанякакъвинструмент.

— Ако си добър. Но ако искаш да станеш добър, трябва да си тренираш слуха. А щом си създадеш трениран слух, се потискаш от начина, по който свириш.

— Вижти — каза Човекът овца.

Той отпиваше изискано малки глътки от коняка, а аз пиех бирата направо от кутийката.

— Неуспяхдапредаммолбатави — рече Човекът овца.

Кимнах.

— Дойдохсамодавигокажа.

Хвърлих един поглед към календара върху стената. До крайния срок оставаха само три дни, датата беше отбелязана с червено. Но какво значение имаше това сега?

— Нещата се промениха — подхванах. — Аз съм много, ама много ядосан. Никога през живота си не съм бил толкова ядосан.

Човекът овца продължи да седи с чашата в ръка и не каза нищо.

Хванах китарата за грифа и я ударих с все сила в тухлите на камината. Заедно с трясъка се чу какофония, която издадоха струните. Човекът овца изхвърча с треперещи уши от канапето.

— В правото си съм да се ядосвам — заявих аз по-скоро на себе си.

Е, наистина бях в правото си.

— Неприятномиеченеуспяхдапомогна. Ноивиемеразберете. Ниенаистинавихаресваме.

Двамата стояхме там. Погледнахме снега. Снегът беше пухкав като перушина, посипала се от разкъсан облак.

Отидох да си взема от кухнята още една бира. Всеки път, когато минавах покрай стълбището, се натъквах на огледалото. Другото ми „Аз“ явно също беше тръгнало за бира. Погледнахме се в лицето и въздъхнахме. Живеехме в два различни свята, а пак мислехме за едни и същи неща. Точно като Граучо и Харпо в „Патешка супа“.

Всекидневната зад мен се отразяваше в огледалото. Или може би всекидневната зад него. Всекидневната зад мен и всекидневната зад него бяха една и съща всекидневна. Същото канапе, същият килим, същият часовник, картина, библиотека, всичко си беше същото. Не особено неуютна за всекидневна, макар че вкусът, с който беше обзаведена, не бе от най-безупречните. И въпреки това имаше нещо различно. Или просто имах чувството, че нещо е различно.

Грабнах поредната синя „Льовенбрау“ и както я държах, на връщане към всекидневната погледнах още веднъж всекидневната върху огледалото, след това погледнах и всекидневната. Човекът овца седеше на канапето и гледаше лениво снега.

Извърнах се към Човека овца върху огледалото. Но върху огледалото нямаше никакъв Човек овца. Във всекидневната нямаше никого, имаше само празно канапе. В огледалния свят бях сам. Прониза ме ужас.

— Изглеждатеблед — отбеляза Човекът овца.

Свлякох се на канапето и без да казвам нищо, отворих бирата и отпих.

— Сигурностенастинали. Аконестесвикнализиматапотиякраищащевисесторитежка. Иевлажно. Днессилегнетерано.

— А, не — казах аз. — Днес няма да спя. Ще чакам тук приятеля си.

— Знаетечещедойдеднесли?

— Знам — потвърдих аз. — До десет часа довечера ще бъде тук.

Човекът овца ме погледна. Очите, надзъртащи иззад маската, бяха безизразни в буквалния смисъл на думата.

— Довечера си събирам багажа, утре заминавам. Ако го видите, му кажете. Но не мисля, че е необходимо.

Човекът овца кимна с разбиране.

— Съссигурностщесечувствамсамотенщомситръгнете. Носигурнонеможетеданесиотидете. Междудруготомогалидавзематозисандвичсъссирене?