Харуки Мураками - Преследване на дива овца

— Даноскоронамеритеприятелясиионазиовца.

— Хмм — отвърнах аз. — Съобщете ми, ако научите нещо.

Човекът овца се закашля и се запъна, беше притеснен.

— Хмдаразбирасе.

Едвам се сдържах да не се засмея. Човекът овца не умееше да лъже.

Той си сложи ръкавицата и се изправи да си ходи.

— Щесевърна. Немогадакажаколкодниследутренощесевърна. — Очите му се замъглиха. — Несенатрапвамнали?

— Бива ли да говорите така? — поклатих аз бързо глава. — При всички положения ще се радвам да ви видя отново.

— Ещесевърна — обеща Човекът овца, после затръшна вратата след себе си.

Насмалко да затисне опашката си, но тя се промуши здрава и невредима.

През пролуките в капаците върху прозорците загледах как Човекът овца стои и се взира в олющената белосана пощенска кутия, точно както когато се беше появил. След това понамести костюма върху тялото си и забърза през пасището към гората на изток. Сплесканите му уши приличаха на трамплините по плувните басейни. Човекът овца се отдалечаваше все повече и накрая се превърна в размита бяла точка, която се сля с белотата на брезите.

И след като той се скри от поглед, аз продължих да се взирам в пасището и брезовата гора. Дали Човекът овца не ми се беше привидял?

Да, на масата бяха оставени бутилка уиски и угарки от „Севън Старс“, по канапето имаше няколко вълнени влакънца. Сравних ги с власинките от задната седалка на ланд круизъра. Същите.

За да се съсредоточа, отидох в кухнята да приготвя кълцан шницел. Нарязах на ситно кромид лук и го позапържих в тигана. През това време размразих парче телешко месо, което извадих от фризера, и го накълцах. Кухнята не беше голяма, но въпреки това в нея имаше какви ли не домашни потреби и подправки.

Ако сложеха настилка на пътя, можеха да отворят ресторант в планински стил. Нямаше да бъде никак зле с отворените прозорци, с гледката на стадата и синьото небе. Семействата можеха да оставят децата да си играят с овцете, влюбените можеха да се разхождат из брезовата гора. Успехът беше в кърпа вързан.

Плъха щеше да бъде управител, а аз — готвач. Все щяхме да намерим работа и на Човека овца. Костюмът му щеше да се вписва страхотно тук, в планината. След това можеше да дойде и пазачът, за да добавим практична, земна съставка — винаги има нужда от оправен човек. И кучето. Можеше да се присъедини дори Овчия професор.

Докато бърках с дървената лъжица яйцата, прехвърлях наум тези мисли.

А приятелката ми с красивите уши — дали я бях изгубил завинаги? Тази мисъл ме потискаше, макар че Човекът овца вероятно беше прав. Трябваше да дойда сам. Не биваше да… Поклатих глава. После се върнах към ресторанта и продължих откъдето бях спрял.

Ех, да де можехме да убедим и Джи да се качи тук! Той щеше да бъде двигател на начинанието…

Докато чаках лукът да изстине, седнах при прозореца и отново погледнах към пасището.

Минаха три спокойни дни. Не се случи нищо. Човекът овца не се появи. Готвех, изяждах каквото съм сготвил, четях си книгата и щом слънцето залезеше, пиех уиски и лягах да спя.

Сутрин на пасището ставаше все по-студено. От ден на ден яркозлатистите листа на брезите се покриваха с все повече петна, а първите зимни ветрове се промушваха между спаружените клони и хълмовете, за да продължат на югоизток. Като спирах в средата на пасището, ги чувах съвсем ясно. Те мълвяха: няма връщане назад. Късата есен беше отминала.

Без движение и цигари бързо бях качил три килограма. Затова започнах да ставам в шест и да бягам на полудъга около пасището. Така смъкнах килограм-килограм и половина. Беше ми тежко без цигари, но най-близкият магазин беше на трийсетина километра и какво можех да направя? Допушеше ли ми се, си мислех за приятелката си и за ушите й. Сравнено с всичко, което бях изгубил дотук, пушенето беше дребна работа. И наистина си беше така.

Разполагах със страшно много свободно време и се хвърлих да готвя. Направих ростбиф. Размразих една сьомга и я мариновах. Потърсих по пасището треви, които да стават за ядене, и задуших находката си с настъргана суха риба тон и соев сос. Правех си кисело зеле. Приготвях и какви ли не мезета, в случай че Човекът овца се появи и поиска нещо за пиене. Но Човекът овца така и не се появи.

Прекарвах повечето следобеди в това да гледам пасището. Не след дълго започнаха да ми се привиждат разни неща. Силует, който изскочи от брезовата гора и хукна право към мен. Най-често беше Човекът овца, но се случваше да е и Плъха или приятелката ми. Друг път беше овцата със звездата върху гърба.