Харуки Мураками - Преследване на дива овца

— Заради това ли се разделихте?

— Вече споменах, не мога да посоча една-единствена причина. Но както е казал Ницше, „Започнат ли да скучаят, боговете свиват знамената“, нещо от този род.

Наслаждавахме се бавно на храната. Момичето наблегна на соса, аз поисках още хляб. След като вдигнаха чиниите, пийнахме боровинков шербет, а когато донесоха еспресото, аз запалих цигара. Димът се извиси, но много скоро се разнесе неусетно от безшумната вентилационна система.

Вече и по другите маси сядаха хора. От тонколоните горе се лееше концерт на Моцарт.

— Стига да нямате нищо против, искам да ви питам още нещо за ушите — казах аз.

— Искате да питате дали ушите ми притежават някакво особено въздействие?

Кимнах.

— Трябва да проверите сам — отсече момичето. — И да ви кажа нещо, то може и да не представлява интерес за вас. Може дори да подкопае стила ви.

Кимнах още веднъж.

— На вас ще покажа ушите си — рече тя, след като си изпи еспресото. — Но не съм сигурна, че наистина ще ви бъде от полза. Накрая може и да съжалявате.

— Защо така?

— Скуката ви може да не е толкова непробиваема, колкото си мислите.

— Ще се наложи да рискувам — отвърнах.

Тя се пресегна през масата и сложи ръка върху моята.

— И още нещо: засега — да речем, през следващите няколко месеца, стойте до мен. Чухте ли?

— Разбира се.

След тези думи тя извади от дамската си чанта черна лента за коса. Стисна я между устните си и с две ръце приглади назад косата си, после я усука на кок и бързо я прихвана.

— Е?

Преглътнах и се втренчих като омагьосан в нея. Устата ми пресъхна. Не можех да кажа и дума. За миг белият гипс на мазилката като че ли се нагъна. Гласовете на другите в ресторанта и тракането на приборите заглъхнаха, после отново се засилиха. Чух звука на вълни, припомних си уханието на отдавна забравена вечер. Но всичко това беше само малка частица от усещанията, преминали през мен в онази стотна от секундата.

— Прекрасно — успях да изхриптя. — Не мога да повярвам, че сте същият човек.

— Разбрахте ли сега какво имам предвид? — попита тя.

— Разбрахте ли сега какво имам предвид? — попита тя.

Беше станала невероятно красива, чак да не повярва човек. Очите ми не се бяха наслаждавали никога на такава хубост. Хубост, за каквато дори и не подозирах, че съществува. Всеобхватна като целия всемир, но и плътна като ледник. Безочливо прекомерна, но и същевременно сведена до своята същност. Надхвърляше всички представи в съзнанието ми. Тази жена се беше сляла с ушите си и се плъзгаше по несиметричния лик на времето точно като променлив лъч светлина.

— Невероятна си — казах, след като си поех въздух.

— Знам — отвърна тя. — Ето ги ушите ми в разблокираното им състояние.

Мнозина от другите посетители се бяха извърнали към нас и я гледаха с отворени уста. Сервитьорът, който беше дошъл с още еспресо, нямаше сили да ни го налее. Никой не проронваше и дума. Въртеше се само лентата на касетофона.

Жената извади от дамската си чанта тънка ароматизирана цигара и я пъхна между устните си. Побързах да й я запаля със запалката си.

— Искам да спя с вас — каза тя.

И така, двамата преспахме.

Но трябваше да почакам, за да я видя в пълния й блясък. Следващите два-три дни тя показваше ушите си само от време на време, после пак скриваше зад косата си това чудо на творението и се връщаше при обикновеността.

За нея беше като да се опитва да си съблече якето в началото на март.

— Сигурно още не е време да си показвам ушите — обясни ми тя. — Не се чувствам достатъчно уютно с тях.

— Нямам нищо против, наистина.

Тя си ми харесваше и с покрити уши.

Понякога, най-често докато правехме секс, ми показваше ушите си. Сексът с нея, докато тя оголваше ушите си, беше изживяване, каквото не познавах. Ако валеше, миризмата на дъжд достигаше до мен кристалночиста. Ако пееха птици, песента им беше самото въплъщение на яснотата. Сега не намирам думи да го опиша, но беше нещо такова.

— Когато спиш с други мъже, не си ли показваш ушите? — попитах я веднъж.

— Разбира се, че не — отвърна тя. — Те сигурно и не знаят, че имам уши.

— Какво е за теб сексът, когато не си показваш ушите?

— Задължение. Сух и безвкусен, все едно дъвча вестник. Но на мен не ми пречи. Няма нищо лошо в това да изпълняваш някакво задължение.

— Но с уши, които са открити, е хиляда пъти по-хубаво, нали?