Харуки Мураками - Преследване на дива овца

— Готово. Ушите ми са мъртви. Хайде, опитайте и вие.

Три пъти повторих движенията, които тя направи. Бавно, внимателно, но нищо не създаде у мен впечатлението, че ушите ми са умрели. Виното бързо плъзваше по тялото ми.

— Убеден съм, че ушите ми не умират както трябва — споделих разочарован.

Тя поклати глава.

— Не се притеснявайте. Ако не се налага ушите ви да умират, няма нищо лошо в това, че не го правят.

— Мога ли да попитам още нещо?

— Питайте.

— Ако обединя всичко, което ми разказахте, то като че ли се свежда до това: до двайсетгодишна възраст сте показвали ушите си. После един прекрасен ден сте ги скрили. И оттогава не сте ги показвали и един-единствен път. Но ако се налага все пак да ги покажете, прекъсвате връзката между ушите си и съзнанието. Така ли?

Върху лицето й се появи очарователна усмивка.

— Точно така.

— Какво е станало с ушите ви, когато сте били на двайсет години?

— Не избързвайте — предупреди тя и след като се пресегна с дясната ръка през масата, ме докосна леко по пръстите на лявата ръка. — Моля ви.

Напълних с останалото вино чашите и изпих бавно своята.

— Първо искам да знам повече за вас — подхвана тя.

— Какво за мен?

— Всичко. Какво е било детството ви, на колко години сте, с какво си изкарвате прехраната, ей такива неща.

— Историята ми е най-обикновена. Толкова обикновена, че сигурно ще заспите по средата.

— Обичам обикновените истории.

— Моята е от обикновените истории, които едва ли са интересни на някого.

— Нищо, разказвайте ми десетина минути.

— Роден съм пред 1948 година, на 24 декември, в навечерието на Коледа. Не е особено приятно да имаш рожден ден в навечерието на Коледа. Не получавах подаръци отделно за рождения си ден, отделно за Коледа. Всички си мислят, че така пестят пари. Козирог съм, кръвната ми група е А — чудесно съчетание за банкови служители и държавни чиновници. Не би трябвало да се разбирам със Стрелци, Везни и Водолеи. Скучен живот, нали?

— Очарована съм.

— Израсъл съм в обикновено градче, учил съм в обикновено училище. Бях кротко дете, но когато поотраснах, започна да ми става скучно. Запознах се с едно обикновено момиче, изживях обикновена първа любов. Когато бях на осемнайсет, дойдох да следвам в Токио. След като се дипломирах, регистрирахме с един приятел фирма за преводи, криво-ляво се оправяхме. Преди три години се заехме и с пиар и реклама, нещата потръгнаха. Хванах се с една жена, която работеше във фирмата. Преди четири години се оженихме и преди два месеца се разведохме. Не мога да посоча причината. Имам домашен любимец — стар котарак. Пуша по четирийсет цигари на ден. Все не мога да ги откажа. Притежавам три костюма, шест вратовръзки и колекция от петстотин грамофонни плочи, отдавна са излезли от мода. Запомнил съм имената на всички убийци във всяка кримка, писана някога от Елъри Куийн. Притежавам всички томове на „По следите на изгубеното време“, но съм прочел само половината. През лятото пия бира, през зимата — уиски.

— И от три дни два ядете по закусвалните омлети и сандвичи, нали така?

— Ъхъ — потвърдих аз.

— Какъв интересен живот.

— Дотук е скучен. Сигурно ще бъде скучен и оттук нататък. Не че това ме притеснява. В смисъл вземам каквото ми се дава.

Погледнах си часовника. Девет минути, двайсет секунди.

— Но това, което ми разказахте току-що, не е всичко, нали?

Взрях се в дланите си върху масата.

— Разбира се, че не е всичко. Невъзможно е да разкажеш всичко за живота на някого, колкото и скучен да е той.

— Мога ли да кажа нещо?

— Естествено.

— Когато се запознавам с някого, го оставям да говори десет минути. После го преценявам от гледна точка, точно противоположната на онова, което той ми е казал. Как мислите, налудничаво е, нали?

— Не — поклатих аз глава, — подходът ви сигурно е доста успешен.

При нас дойде сервитьор, който сложи на масата чисти чинии, а друг сервитьор поднесе в тях основното ястие, което трети сервитьор заля със сос. Бърза отборна игра, третият играч подава на втория, вторият — на първия.

— След като приложих този подход към вас, научих едно — оповести тя, като доближи ножа до муса от писия. — Че животът ви изобщо не е скучен и вие не търсите скучен живот. Топло ли?

— Може би да. Може би животът ми наистина не е скучен, може би не търся скучен живот. Но пак си е същото. При всички положения съм получил каквото трябва. Повечето хора се опитват да избягат от скуката, а аз се стремя да се озова в епицентъра й. Ето защо не се оплаквам, когато казвам, че животът ми е скучен. Но беше достатъчно скучен, щом жена ми се вдигна и си отиде.