Мирча Елиаде - Майтреи. Змията

— Ставай, мисля, че нещо се е случило с Дорина! — прошепна тя.

Госпожа Соломон се събуди трудно. Непрекъснато триеше очи.

— Не зная къде е отишла Дорина — повтори по-силно Лиза, като съвсем доближи лицето си до нейното.

Рири също не проумяваше нищо от това, което чуваше. Спеше й се, повдигаше й се, усещаше тъпа болка в темето. Притисна с ръце слепоочията си и се опита да разбере къде се намира. Видя до себе си госпожица Замфиреску. Изведнъж я обхвана страх, безсмислен страх, че девойката до нея чува всичко, което се говори, че отдавна е будна и разбира всичко, но се преструва на заспала.

— По-тихо, да не ни чуят — прошепна Рири на Лиза.

— Ти по-добре се обличай, да не се е случило нещо — каза Лиза и потърси обувките си.

— Но защо, скъпа? — учуди се госпожа Соломон.

Събуди се и госпожа Замфиреску. Вдигна глава и се опита да пооправи косите си, паднали върху очите.

— Какво се е случило? — попита тя учудено.

— Мисля, че на Дорина й е прилошало — каза отегчено Лиза — и е излязла от стаята. Искам да видя какво става с нея…

Рири се обличаше мълчаливо и дишаше дълбоко, за да се събуди. Струваше й се, че се приготвя, за да се намеси решително в странен и опасен случай. Струваше й се, че животът на Дорина зависи от нейната воля и смелост. Дожаля й за клетата Дорина и тя й стана отведнъж безкрайно скъпа…

— Хайде! — каза Лиза на госпожа Соломон. — Да видим дали не е на двора.

Госпожа Замфиреску остана в леглото учудена и объркана. Погледна с ужас към дъщеря си. Видя я, че спи дълбоко в другия край, и се успокои.

В стаята беше станало студено. Всеки миг щеше да пукне зората. Госпожа Замфиреску изведнъж си спомни за змията от тази нощ. Вече не я беше страх, но крадешком се прекръсти и се намести удобно в леглото, любопитна да чуе какво става.

В стаята на мъжете влезе само Лиза. Много внимателно отвори вратата и пъхна главата си вътре. Дъхна я тежка потискаща миризма на винени пари. Отвратена, стисна клепачи до болка. Повика няколко пъти мъжа си. Не различаваше добре телата на мъжете. В тази стая като че ли беше по-тъмно, тъй като прозорците гледаха към двора. Известно време в отговор се чуваше само силно хъркане, идващо откъм дюшеците. После дебелият глас на Стамате:

— Кой е?

— Моля те, събуди Стере — прошепна Лиза от прага. — Трябва ми за малко…

Стамате също проумяваше трудно. Известно време не можа да се досети кой ли е този Стере. Името не му говореше нищо. Мислеше си, че е на друго място, с други хора, че е на друга възраст. Без да иска, събуди приятеля си. Капитанът се прозя шумно, без да знае, че Лиза го гледа от прага.

— Събуди, моля те, Стере — каза тя отново, по-силно.

Мануила чу гласа й и рязко се изправи, засрамен. Събуди се и господин Соломон.

— Случило ли се е нещо, госпожо? — попита капитанът.

— Мисля, че на Дорина й е прилошало — прошепна Лиза и се дръпна назад. — Моля те, опитай се да събудиш Стере…

После й дойде наум, че не е попитала за Андроник. Не знаеше дори дали е там, в стаята, дали е спал там през цялото време… Все пак я досрамя да отвори още веднъж вратата и да попита. Можеше да възникнат подозрения.

— Какво се е случило? — попита господин Соломон, като излезе полуоблечен в салона.

— Не знам къде е Дорина…

Господин Соломон застина за миг изумен, без да разбира смисъла на думите.

— Хайде да я потърсим, може да й е прилошало и да е излязла на двора — прошепна Рири.

В този момент вратата се отвори отново и се показа капитанът. Беше се опитал да пооправи набързо косите си, но главата му пак беше разчорлена.

— Странното е — каза той, — че и господин Андроник не е тук…

И погледна многозначително господин Соломон. Рири се отправи към външната врата. Намери я отворена. Излезе първа на двора. Въздухът тук беше съвсем друг. Все още много ясно се виждаха звездите, но цялата тази тишина сега имаше друг смисъл, изглеждаше като последно застиване, като последни минути на очакване: скоро всичко щеше да се заличи и да се появи нещо ново, което вече нямаше да принадлежи на нощта.

— Не знам дори колко е часът — прошепна объркан господин Соломон, като излезе на двора.

— Три и двайсет и пет — каза Стамате, който си беше взел часовника със светещия циферблат.

Госпожа Соломон и Лиза бързо огледаха двора на манастира.

— Не е тук — каза уверено Лиза.

— Може да е отишла в парка да се поразходи — отвърна колебливо Рири.

Капитан Мануила оглеждаше спокойно всяко кътче, без да помръдва от мястото си. Изглежда, преценяваше внимателно всички кътчета, където би могла да се скрие Дорина. За миг му се стори, че всъщност той сега продължава онази игра от гората, и споменът го развълнува. Рязко се обърна към езерото.