Морис Льоблан - Тайнственото око

— Нека го екзекутират!… Правосъдието да изпълни дълга си!… Никой няма право да отстъпва!… Това са страхливци!… Нека го екзекутират!

Свещеникът протестираше, няколко агенти пазеха Жилбер. Помощник-палачите вдигнаха трупа и го понесоха към гилотината.

— Вървете! — викаше слисаният разпоредител с прегракнал глас. — Вървете!… А после и другия… Бързайте!…

Разпоредителят не довърши. Разнесе се втори гърмеж. Той се заклати, падна и изстена:

— Нищо… ранен съм… ранен съм в рамото… Продължавайте… Сега е ред на другия да умре!…

Помощник-палачите се бяха разбягали. Край гилотината се появи празнина. Префектът на полицията, който единствен беше запазил хладнокръвие, командуваше високо. Той събра хората си и започнаха да изтикват обратно към портите на затвора съдиите, чиновниците, осъдения на смърт, свещеника и всички онези, които само преди две-три минути бяха минали под свода на затворническата врата.

В същото време отряд агенти, инспектори и войници се втурнаха в малката къща, на първия етаж на която се виждаха две затворени в този час бакалии. След първия изстрел хората бяха видели в прозорците на трети етаж човек с пушка в ръце.

Стреляха по него с револвер, без да улучат. Мъжът спокойно стоеше, вдигна пушката, прицели се и пак гръмна.

След това изчезна от погледа.

В това време долу започнаха да чупят вратата. Тя бързо подаде.

Спуснаха се по стълбите, но едно препятствие скоро ги спря. На втория етаж, на стълбището бяха натрупани мебели, кресла, столове и легла, истинска барикада. Бе нужно време нападателите да си разчистят пътя. Това направи цялото преследване безсмислено. Когато достигнаха до третия етаж, някъде отдалече се чуваше глас:

— Оттук, приятели! Още осемнадесет стъпала. Хиляди извинения за безпокойствието, което ви причинявам!

Преследвачите пъргаво изкачиха тези осемнадесет стъпала. Горе, над четвъртия етаж, беше вече таванът, към който се извисяваха още безброй стъпала, после следваше малък отвор, ако човек искаше да проникне в него. Капакът на дупката беше залостен.

Тази нечувана по своята дързост постъпка вдигна обществото на крак. Правеха се най-оживени тълкувания. Вестниците й посвещаваха цели броеве. Продавачите кресливо поднасяха нови подробности по улици и площади, цялата столица живееше с тях.

Вълнението достигна своя връх в префектурата.

В единадесет сутринта в кабинета на полицейския префект се състоя заседание. Прасвил също присъствуваше. Началникът на охраната изнесе доклад за разследванията.

Нещата се представяха по следния начин:

Малко преди полунощ някой позвънил в къщата на булевард Араго. Портиерката, която спяла на първия етаж зад бакалницата, се събудила.

Като почукал на вратата й, непознатият казал, че е изпратен от полицията със спешна задача, засягаща утрешното екзекутиране. Веднага щом отворила, той я нападнал, запушил устата й с кърпа и я завързал.

Десет минути по-късно господинът и дамата, които живеели на втория етаж и се връщали у дома си, били хванати от същото лице. Те били заключени в празните бакалии. Същата участ сполетяла наемателя на четвъртия етаж, само че той бил завързан в собствената си стая.

Непознатият се разположил на третия етаж, който бил празен. Той бил вече господар на цялата къща.

— И ето — каза префектът, като се засмя с известна горчивина, — вие всички видяхте. Хитро! Учудва ме само, че той тъй лесно можа да избяга.

— Господин префект, моля да отбележите, че за да подготви своето бягство, той е имал четири часа на разположение, тъй като е бил пълен господар на дома от един часа сутринта.

— И бягството е станало?

— По покривите. Къщата на съседната улица Гласиер са съвсем близо една до друга, тъй че разстоянието между покривите не надминава три метра, при разлика на нивото по-малко от метър.

— Да?

— Нашият човек задигнал една дървена стълба, която му послужила като мост. Като минал от другата страна, на него му е оставало само да намери празна мансарда, за да се вмъкне в някоя къща на улица Гласиер и преспокойно да си отиде с ръце в джобовете.

— Но нали вие бяхте взели необходимите мерки?

— Тези, които вие ми препоръчахте, господин префект. Вчера в продължение на три часа моите агенти претърсваха къщите, за да видят дали в някоя от тях не се крият подозрителни личности. Когато напуснах и последната къща, наредих да блокират квартала. Именно в междината от няколко минути, докато заграждахме улиците, нашият човек е успял да се промъкне.