Морис Льоблан - Тайнственото око

Пътуването се струваше кратко на Люпен. Разпитваната от него Кларис разказа как беше прекарала последните дни. От своя страна, той обясни чудото на появяването си в стаята на Добрек.

— Разбира се, нямаше никакво чудо — каза той. — Когато напускахме Сан Ремо, на път за Генуа, аз изпитах едно особено чувство, което ме подтикваше да скоча от влака. Льобалу ми попречи. Тогава се втурнах към прозореца. В този момент нещо ме накара да спра поглед на носача от Амбасадор палас, който ми беше предал вашето съобщение. В същия този момент споменатият носач потриваше ръце с такова самодоволство, че това не можеше да не ме впечатли. Разбрах всичко. Бях изигран. Съпоставих всичките факти, които ми минаха през ума. Разбрах целия план на Добрек, и ако бях закъснял само минута, бедата щеше да бъде непоправима. Всичко просто зависеше от разписанието на влаковете, което или щеше да ми позволи, или щеше да ми попречи да намеря отново на гарата в Сан Ремо тайния агент на Добрек. Този път късметът беше на наша страна. На първата спирка попаднахме на друг влак, който веднага се връщаше обратно в посока на Франция. Когато пристигнахме в Сан Ремо, човекът бе все още там. Бях отгатнал. Човекът вече не беше с каскет и редингот на носач, а носеше шапка и беше облечен в цивилно палто. Качи се в един второкласен вагон, ние — след него.

— Но… как? — прошепна Кларис развълнувано.

— Как стигнах до вас? Боже мой, та то е толкова просто! Не изпусках от очи Яков, като му предоставях пълна свобода на действията. Бях напълно уверен, че той трябваше да даде отчет на Добрек за изпълнението на своята мисия. Оказа се, че не съм се излъгал. Те се срещнаха с Добрек на Променад де з’Англе. Разговаряха дълго време. И така: аз вървя по петите им. Добрек се връща в хотела си, настанява Яков в един коридор на първия етаж срещу телефонистката и се качва в асансьора. След десет минути вече знаех номера на стаята му. Разбрах и това, че от предния ден в съседната на неговата стая, в номер 130 се е настанила една дама. „Мисля, че постигнахме нашата цел!“ — казвам на Льобалу и Гроняр. Почуквам леко на вратата ви. Никакъв отговор. Вратата — заключена…

— Е, и?… — попита Кларис.

— Е, отключихме я. Мислите ля, че само един ключ може да отключи дадена врата? И тъй, влизаме в стаята ви. Никой. Междинната врата е открехната. Вмъквам се през нея. Сега още една врата само ме отделя от вас, от Добрек, от пакета тютюн, който веднага щом влизам, виждам в стаята на Добрек, на камината…

— Значи, вие знаехте къде е скривалището?

— Едно претърсване на работния кабинет на Добрек в Париж ме накара да забележа изчезването на този пакет. Освен това…

— Освен това?

— От някои признания, изтръгнати от Добрек в „Кулата на влюбените“ бях вече разбрал, че ключа на загадката е в думата Мери. Прочее, това беше само началото на една друга дума, която отгатнах тъй да се каже, в същия миг, когато забелязах отсъствието на тютюневия пакет.

— Коя дума?

— Мериланд… тютюн Мериланд, единственият, който пуши Добрек.

Люпен започна да се смее.

— Нали е много просто, а? И в същото време, колко хитро отстрана на Добрек! Търсят и ровят навсякъде. Няма! Кой човек, колкото и проницателен да е той, би се сетил да скъса бандерола, бандерола, запечатан, залепен, щампован от държавата, регистриран от отдела на косвените данъци. Помислете си само! Държавата, съучастница на такова безчестие! Ад-ми-ни-стра-ция-та на косвените данъци дава съдействие за подобни маневри! Не, хиляди пъти не! Фабриката може да направи грешка. Тя може да произведе кибритени клечки, които въобще не могат да се запалят и цигари, в които има коледни трески. Но от това нещо, до предположението, че тя се е сдушила с Добрек, за да скрие той списъка на двадесет и седемте от законната любознателност на правителството или от опитите за присвояване на Арсен Люпен, лежи цяла пропаст! Забележете, че пакетът беше достатъчно голям, за да се вмъкне в него кристалната запушалка. Стигаше само да се подръпне бандерола, както го е направил Добрек, да се направя по-хлабав, да се извади, да се развие жълтата хартия, да се махне тютюна, после всичко да се тури отново в ред. Забележете също така, че още в Париж е било напълно достатъчно да вземем този пакет в ръцете ой и да го разгледаме, за да открием скривалището. Но никой не го отвори.

Люпен заключи:

— По такъв начин този демон Добрек оставя този пакет тютюн да се търкаля непобутнат с месеци по масата му, между листите и останалите неотворени запаси тютюн. Никоя сила в света не е могла да вкара в главата на някой дори смътната мисъл да посегне към незабележимата вещ. Освен това, ще <���ви обърна внимание…