Морис Льоблан - Тайнственото око

— Гроняр, търговският посредник чака на булевард Гомбета с колата си и коша, който купихме ние. Доведи го тук и заповядай да внесат сандъка. Ако те попитат нещо на регистратурата, кажи, че багажът е за дамата от стая номер 130.

Люпен се обърна към другия си помощник.

— Льобалу, иди в гаража и вземи автомобила. За цената вече се уговорихме. Десет хиляди франка. Купи си шофьорска униформа и докарай автомобила пред вратата.

— А пари, шефе?

Люпен измъкна един натъпкан портфейл от джоба на Добрек и отброи десет банкноти.

— Ето ти десет хиляди. По всичко личи, че нашият приятел е спечелил доста солидна сума в казиното. Бягай, Льобалу.

Двамата мъже излязоха през стаята на Кларис. Люпен издебна един момент когато Кларис не го гледаше и мушна портфейла в джоба си.

„Всичко върви както трябва — каза си той. — Ще остане още много пара, след като покрием всичките си разноски.“

Люпен се обърна към Кларис и я попита:

— Имате ли куфар?

— Да, в Ница си купих малко бельо, куфар и тоалетни принадлежности.

— Пригответе се. После слезте на регистратурата. Кажете, че чакате багажа ой, който един търговски посредник ще донесе от гардероба на гарата, и че сте принудена да качите куфара в стаята ой, за да го прередите. След това предайте, че заминавате.

Като остана сам, Люпен внимателно огледа Добрек, пребърка джобовете му и прибра всичко, което му се струваше интересно.

Гроняр пристигна пръв. Внесоха в стаята на Кларис един голям върбов кош, покрит с черно кадифе. С помощта на Кларис и Гроняр, Люпен пренесе Добрек и го сложи в седнало положение в коша. Наложи се да му наведе главата, за да може да затвори капака.

— Не смея да твърдя, че тук ще ви е удобно като в спален вагон, драги ми депутате — отбеляза Люпен. — Но е за предпочитане пред ковчег. Поне има въздух за дишане.

Люпен отвори шишенцето, което държеше в ръка.

— Искаш ли още малко хлороформ? Имаш вид на човек, който го обожава…

Той отново напои маската. По това време Кларис и Гроняр по негова заповед натъпкаха покрай тялото на Добрек възглавници, бельо, покривки за маса и всичко останало, което намериха и което ставаше, за да придържа тялото неподвижно във върбовия кош.

— Отлично — каза Люпен. — Това е колет, който може да направи околосветско пътешествие, ако нуждата го наложи!

Льобалу пристигна, дегизиран като шофьор.

— Автомобилът е долу пред входа, шефе.

— Прекрасно — рече Люпен. — Снемете коша с Гроняр, желателно е да не го поверяваме на прислугата.

— А ако ги срещнем?

— Какво от това, Льобалу? Нали ти си шофьорът на госпожа Мерж? Ти просто отнасяш багажа на госпожата от стая номер 130, която слиза заедно с теб, сяда в автомобила си… и ме чака на двеста метра оттук. Гроняр, ти просто помагаш на господина, нали? Но нека първо затворим съмнителната врата.

Люпен мина в съседната стая, затвори вратата, излезе и се качи в асансьора.

На жената от регистратурата той каза:

— Извикаха внезапно господин Добрек в Монте Карло. Той ми поръча да ви предупредя, че ще се върне едва вдруги ден. Запазете му стаята, целият му багаж все още е там — ето ви ключа…

Той спокойно си тръгна и намери автомобила на уговореното място. Кларис започна да се оплаква:

— Така в никакъв случай няма да можем да стигнем в Париж утре сутринта, това е лудост! Най-малката повреда…

— Ние с вас ще вземем влака… Така е по-сигурно…

Като й помогна да се качи в един наемен файтон, той даде последните си наставления на двамата мъже.

— Ще пътувате, без да бързате. Сменявайте се един друг. Така ще успеете да стигнете в Париж утре към шест или седем часа вечерта. Но недейте да бързате. Аз пазя Добрек не защото имам нужда от него за своите планове, а като залог, от предпазливост. Искам да го имам още няколко дни под ръка. Грижеше се за милия човек. Давайте му по някоя капка хлороформ през три-четири часа. Хлороформът е неговата страст. На път, Льобалу!

Той изпрати с поглед отдалечаващия се автомобил, после отиде в най-близката пощенска станция и изпрати следната телеграма:

„До господин Прасвил, полицейската префектура. Париж. Лицето намерено. Документите ще ви донеса утре сутринта в единадесет часа. Неотложно съобщение. Кларис.“

В два часа и половина Кларис и Люпен пристигнаха на гарата.

— Дано има места — рече Кларис, тя видимо се притесняваше.

— Места? Но нашите спални места са запазени.

— От кого?

— От Яков… От Добрек…

— Как?

— Ех, и вие! На регистратурата на хотела предадоха едно писмо, което специален пратеник беше донесъл за депутата Добрек. В него бяха билетите с местата, запазени в спалния вагон. Освен това, в мен е депутатската карта на Добрек. Значи, ще пътуваме като господин и госпожа Добрек и ще се ползуваме с почит и уважение. Както виждате, всичко съм предвидил, госпожо…