Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Съществуваха някои притеснения, особено сред по-старшите членове на френското Министерство на отбраната, по отношение на младежкото участие на Дешен в, „Действия на французите за ядрено разоръжаване“ — неправителствена организация, която настояваше за пълно унищожаване на ядрените оръжия. Когато се присъедини към МААЕ, френското Министерство на външните работи постави под въпрос обективността на „преценката му“. Това очевидно беше буря, която Дешен беше преживял. Без подкрепа от страната си Дешен никога нямаше да бъде взет под внимание за такава видна и могъща позиция.

Като цяло кариерата на Дешен се считаше за много успешна. Макар че секретариатът на МААЕ беше базиран в Международния център във Виена, където се помещаваше най-висшият състав на агенцията, малко хора се изненадваха, че французинът прекарва почти половината от годината в парижкия офис. Така постъпваха французите и всеки в ООН го знаеше. Пътуванията му до Виена бяха чести и той дори се стараеше да се появява в лабораториите на МААЕ в Зайберсдорф, Австрия, и Триест, Италия. През трите си години като генерален директор Дешен прояви талант в избягването на ненужни конфронтации, докато грижливо стопанисваше престижа и добрия имидж на агенцията. Кратка статия на списание „Тайм“, представена в досието, го наричаше „Д-р Куче пазач“. Според изданието той не беше просто бюрократ, който обича да си похапва „бри“, а по-скоро французин интелектуалец със сърце, голямо колкото мозъка му, който носеше „нов живот на най-важната заплаха за глобалната сигурност — свободните ядрени ракети“.

Но обществото нямаше и представа за истинската история. Преди около година ЦРУ беше засякло генералния директор на МААЕ в компанията на либийски ядрен специалист, изхвърлен от научната общност. Управлението беше уловило достатъчно от разговора им, за да отгатне, че възвишеният образ на Дешен като световен лидер в разоръжаването, изглежда, служеше за прикритие на доходоносната му странична работа в помощ на неядрените страни да се сдобият с ядрени технологии. Дейността на Дешен в полза на разоръжаването беше фасада; антиамериканските нападки в ранните му речи за „Акция на французите за ядрено разоръжаване“ не бяха.

От Фентън Амблър знаеше, че източникът на информация е някой от висшия ешелон на американската разузнавателна общност. Със сигурност анализът носеше всички белези на типичния аналитичен доклад на ЦРУ — педантичния начин на изразяване, предпазливите квалификации, уклончивите думи. Фактите никога „не доказваха“, че дадено заключение е вярно. Те по-скоро „повдигаха опасения“, които правеха правдоподобни предположенията, че, или осигуряваха допълнителна подкрепа за разнищваната хипотеза. Това не притесняваше Фентън по никакъв начин. ЦРУ, заложник на юридическата култура на Вашингтон, не защитаваше страната, но именно там беше мястото на Фентън. Той можеше да направи за родината си онова, което официалните й защитници не можеха да направят от предпазливост.

Четиридесет и пет минути след като беше тръгнал, Амблър се върна в „Дьо Маго“. Вътре топлият въздух ухаеше на кафе и цигари; кухнята на кафенето още не беше заработила за вечерните ястия. Лоръл изпита видимо облекчение, когато го видя. Тя извика сервитьора и се усмихна на Амблър. Той седна при нея, остави куфарчето си на земята и взе ръката й, усещайки нейната топлина.

Обясни й за документите. Поставянето на снимката й в паспорта щеше да отнеме броени минути.

— Сега, когато господин и госпожа Мълвани разполагат с изрядни документи, можем да се държим като женена двойка.

— Във Франция? Тук не трябва ли човек да дойде с любовницата си?

Амблър се засмя.

— Понякога, дори във Франция, съпругата е и любовница.

Когато двамата тръгнаха надолу по улицата към стоянката за таксита на ъгъла, Амблър изпита ясното усещане, че някой ги следи. Той рязко зави зад ъгъла и влезе в съседната улица; Лоръл го следваше, без да изостава и без да задава въпроси. Наблюдението само по себе си не беше тревожно. Без съмнение хората на Фентън искаха да се уверят, че Амблър няма да изчезне отново. В следващите пет минути Амблър и Лоръл завиха по няколко улици, съвсем случайно подбрани, само за да установят, че същият широкоплещест мъж се влачи след тях на разстояние от около една трета от пресечката.

У Амблър все повече нарастваше притеснението от опашката и накрая осъзна на какво се дължеше то — мъжът го правеше твърде явно. Не спазваше подходяща дистанция между себе си и предполагаемите обекти, освен това беше облечен като американец — тъмен костюм и вратовръзка на бонбонени райета. Мъжът държеше да бъде видян. Това означаваше, че е примамка — целта му беше да осигури фалшива увереност, че опашката е забелязана — и че Амблър все още не беше идентифицирал истинската опашка. Отне му няколко минути да го направи. Беше стилна брюнетка в тъмно палто със средна дължина. Нямаше смисъл да бяга от тях. Ако опашката искаше да бъде видяна, самият Амблър искаше хората на Фентън да знаят къде отива. Дори се беше обадил в хотел „Дебор“ от офиса на ГСР, потвърждавайки показно резервацията си.