— Заклевам се, дяволът се е вселил в теб. Защо би казал такова нещо?
Неизреченият му отговор: Не е ли очевидно? Ти не го ли виждаш?
Болката и объркването, изписани по лицето на майка му, се разтвориха в наситеното изражение на страхопочитание и пресметливост на Пол Фентън.
Според мен ти си проклет вълшебник. Магьосник. Пуф — магьосникът изчезва, пелерината, магическата пръчка, всичко. Как, по дяволите, го постигаш?
Как наистина?
Друго лице изкристализира в главата му — първо само очите, очи на разбиране и ведрина. Те принадлежаха на Уай-чан Лун.
Спомнете си за онзи мъж в древността, който отворил магазинче в едно село, където продавал копие, което според него можело да пробие всичко, и щит, който според него нищо не можело да пробие.
Беше се върнал в Чанхуа, потънал в най-дълбоките недра на съзнанието си. Спомени, които бяха отдавна изчезнали, сега го заляха подобно на избухнал вулкан.
Не знаеше защо не бе могъл да си спомни преди; не знаеше защо си спомняше точно сега. Спомените бяха парещи, болката събуждаше още по-ранни спомени за болка…
Беше станал свидетел на убийство и взирайки се в очите на умиращия човек, не беше усетил ни най-малко духовно смирение. Вместо това го беше обзела ярост, ярост, каквато не беше изпитвал никога през живота си. Той и колегите му бяха манипулирани — това му беше съвсем ясно. Досието — изтъкано от лъжи, стотици излинели конци, които сплетени заедно, бяха набрали сила.
Започнал си да виждаш нещо, което не се е предполагало да виждаш.
Преди денят да е изтекъл, тайванското правителство обяви, че са задържани членове на левоцентристка радикална групировка, които според него стояли зад покушението. Групировката попадаше в официалния списък на терористичните организации. Таркин познаваше тази така наречена групировка — около десетина отстранени от университета студенти, които разпространяваха фотокопия на маоистки памфлети от петдесетте години на двадесети век и дебатираха по неясни доктрини над чаши слаб зелен чай.
През следващите четири дни, докато другите от екипа му се разпиляваха по нови назначения, Таркин се разтършува, решен да открие истината. Парчетата на пъзела не бяха трудни за подреждане. Той се втурна из различните центрове на властта на острова, а самият Тайван се сведе до сливаща се поредица от пагоди, изкусно боядисани и резбовани храмове и пренаселени градчета, гъмжащи от пазари и магазинчета. Островът изобилстваше най-вече с хора — натоварени на мотопеди, миниатюрни коли и автобуси, дъвчещи бетел и шумно плюещи кървавочервени храчки по тротоарите. Срещна се с представители на тайванските военни, които не се стараеха да прикриват злорадството си от убийството на Лун. Посети доверениците и приближените на корумпирани политици, царедворци и бизнесмени, които дърпаха истинските юзди на властта. Понякога ги подлъгваше за информация посредством престорена симпатия, понякога я изтръгваше чрез чист терор и бруталност, каквато не осъзнаваше, че притежава. Познаваше този тип хора твърде добре. Дори когато подбираха думите си внимателно, лицата им изразяваха бъдещите им намерения пределно ясно. Да, познаваше тези хора.
А сега те щяха да опознаят него.
На третия ден скоростен влак го отведе в Пейту. Разположен на десет мили северно от централен Тайпе, Пейту беше бивш минерален курорт. По-късно се беше превърнал в долнопробен район на червените фенери. Сега представляваше нещо по средата. Мина покрай чайна и мотел и откри „музея“ на минералните извори, нещо като луксозна градска баня. На четвъртия етаж попадна на закръгления младеж, когото търсеше — племенник на могъщ генерал, който участваше в търговията с наркотици, като уреждаше презокеански доставки на хероин от Мианмар до Тайланд, до Тайван и оттам за Токио, Хонолулу, Лос Анжелис. Година по-рано пълничкият младеж беше решил да се кандидатира за място в парламента и макар че плейбоят познаваше по-добре различните видове коняк, отколкото политическите проблеми на бъдещите си избиратели, мястото изглеждаше сигурно за кандидат, подкрепен от КМТ 9 9 Комунистическа политическа партия в Тайван. — Б.пр.
. Сетне научи, че Лун преговаря с друг кандидат за мястото. Не прие новините добре — ако Лун подкрепеше съперника му, политическите му благополучия щяха да бъдат застрашени. Освен това, ако антикорупционната кампания на Лун пожънеше успех на национално ниво — или дори ако успееше да вдъхнови друго правителство да приеме такава като защитна надпревара, — над чичо му щеше да надвисне заплаха от унищожение.
Читать дальше