Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Което означава?

— Означава, че се мисли за някой друг.

— Тогава кой е той?

— Ами това е наболелият въпрос, нали?

— Проклятие — почти изкрещя Норис в гнева си. — Как можеш просто да изгубиш нечия самоличност като проклет чорап в сушилня? — Очите му вбесено пламтяха. След миг той посегна и потупа Кейстън по рамото с ласкава усмивка на лицето си. Кейстън, знаеше той, можеше да бъде труден; човек трябваше да спечели усилията му, а не да ги счита за даденост. Ако Кейстън се почувстваше насилен, той реагираше лошо, можеше да се отдръпне и да се превърне в неотстъпчив бюрократ, какъвто обикновено беше. Кейлъб Норис беше научил този урок отрано. Сега заместник-директорът концентрира чара си върху прегърбения трошач на числа. — Казвал ли съм ти колко харесвам вратовръзката ти? Много ти отива.

Кейстън удостовери приятелската шега с мимолетна усмивка.

— Не се опитвай да се подмазваш на добрата ми страна, Кейлъб. Аз нямам добра страна. — Той сви рамене. — Ето каква е ситуацията. Както казах, разполагаме с психиатричните файлове, всичките индексирани под номера на пациента, № 5312. Но информацията в тях не разкрива нито едно персонално досие — независимо колко дълбоко копаем в системата. Детайлите за лицето не излизат от никъде.

— Което означава, че са били изтрити.

— Което по-вероятно означава, че са били откъснати. По всяка вероятност данните съществуват някъде, но не са свързани към нито едно електронно идентификационно досие. Това е дигиталният еквивалент на прекъснат гръбначен стълб.

— Звучи сякаш си прекарал известно време в ровичкане из компютърната система.

— Основните системи в Държавния департамент не са интегрирани вътрешно, а и съществуват значителни несъвместимости с нашите системи. Но те използват същия вътрешноофисен софтуер като нас за заплати, удръжки, плащания и доставки — Кейстън избъбри счетоводните категории като сервитьор, изброяващ специалитетите за деня. — Ако човек може да намери пътя си из вътрешния счетоводен мениджмънт, тогава се получава нещо, еквивалентно на дъска, която можеш да използваш, за да се качиш от един кораб на друг.

— Като капитан Кид, преследващ Синята брада.

— Не ми е приятно да разбивам представите ти, но не мисля, че Синята брада наистина е съществувал. Затова съвсем сериозно се съмнявам, че би се появил в автобиографията на капитан Кид.

— Синята брада не съществува? Сега сигурно ще ми кажеш, че няма и Дядо Коледа?

— Ти май си получил доста лоши сведения от родителите си — каза Кейстън с безизразно лице. — Празнична дезинформация. Може да се окаже необходимо да попрегледаме и файловете ти за Феята на зъбчетата, като сме започнали. — Той огледа бюрото на Норис, хвърляйки леко неодобрителен поглед на разбърканите купчини с несортирани документи. — Но мисля, че схвана основната идея. Човек е най-добре да се качи на кораб по обичайния начин. Но когато няма алтернатива, една дълга дъска може да се окаже изненадващо ефективна.

— И какво научи, когато сложи дъската и притича по нея?

— Засега не много. Още тършуваме из досието на пациента. Но има и частичен оперативен архив под оперативния му псевдоним, Таркин.

— Таркин — повтори Норис. — Оперативен псевдоним, но не и име. Става все по-любопитно. Както и да е, какво още знаем за него?

— Главното, което знаем, е, че агент Таркин не е бил просто в „Консулски операции“. Той е бил член на Отдела за политическа стабилизация.

— Значи вероятно е експерт по мокри поръчки.

Мокри поръчки. Кейстън ненавиждаше подобни евфемизми. Всички доказателства сочеха, че агентът е опасен социопат. Това, изглежда, беше професионално изискване за успешна кариера в ОПС.

— Засега разполагаме само с огризки за оперативното му досие. Направих връзката с ОПС по кодиращата система. Идентификационните номера на техните служители завършват с цифрите 7588 и това го открихме в документите на пациент № 5312. Но когато потърсим информация в базата данни на министерството, нещата се влошават: останалото е откъснато от досието на Таркин.

— И какво ти казват червата?

— Червата?

— Да, какво ти казват инстинктите?

На Кейстън му трябваше секунда преди да осъзнае, че Норис се майтапеше с него.

В началото на съвместната им работа Кейстън беше дал ясно да се разбере колко се отвращава от идеята за „инстинкта в червата“. Всъщност това му беше нещо като идея фикс. Той дълбоко се дразнеше, когато хората го караха да изкаже предположения, преди данните да го насочат в някаква посока — що се отнасяше до Кейстън, да разчиташ на интуитивните чувства беше като да свършиш, преди да го вдигнеш. Това му пречеше да анализира нещата логически; спъваше работата на разума и прецизния анализ на вероятностите.