Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Когато Кейстън се появи на вратата, Норис бе в характерната си поза на превъзбуденост — крачеше из кабинета си, скръстил яките си ръце на гърдите си. Норис беше не толкова разтревожен от инцидента на остров Париш, колкото подразнен. Дразнеше се, защото случаят му напомняше колко голяма част от разузнавателната институция се намираше извън обсега на нейния титулярен директор. Това беше по-големият проблем и той беше постоянен. Всяко подразделение на военните — армията, флотата, въздушните сили, военноморският корпус — имаше свои вътрешни разузнавателни единици, докато по различни линии Министерството на отбраната прахосваше ресурсите си за Разузнавателното си управление. Съветът за национална сигурност поддържаше отделен персонал от разузнавателни анализатори. Агенцията за национална сигурност във Форт Мийд разполагаше със собствена широка инфраструктура, до голяма степен отдадена на „разузнаване по сигнал“; допълнителна работа в тази посока се извършваше от Националното бюро за проучвания и Националната гео-космическа разузнавателна агенция. Към Държавния департамент имаше бюро за разузнаване и проучване в допълнение на строго секретното звено „Консулски операции“. И всяка организация вътрешно се разделяше на още и още структури. Пролуките и дефектите бяха безбройни и всеки представляваше предпоставка за катастрофален провал.

Затова една уж маловажна неприятност като този бюлетин го тормозеше като прораснал навътре косъм. Беше едно да не знаеш какво се случваше в степите на Узбекистан и съвсем друго, когато се отнасяше за собствения ти заден двор. Как така никой не знаеше кой точно беше беглецът от остров Париш?

Заведението се използваше на „колективна база“ от всички клонове на американските тайни служби. Пациент, който не само беше задържан на остров Париш, но и както ставаше ясно, беше пазен в изолация в заключено отделение, очевидно беше наистина опасен човек или заради това, което беше способен да разкрие, или за това, което беше способен да направи.

Но когато директорът на ЦРУ отправи запитване за самоличността на беглеца, никой не успя да му отговори. Това или беше лудост, каквато не лекуваха на остров Париш, или беше нещо като неподчинение.

— Ето какъв е въпросът — избъбри Норис на Кейстън, когато той влезе, сякаш вече бяха по средата на разговор. — Всеки пациент в това заведение върви с… как му викате… със специална заявка, финансиращ код. „Колективна база“ означава, че всяка агенция допринася за частта от ресурса, която използва. Ако Ленгли настани там някой изкукал анализатор, Ленгли захранва сметката му. Ако е за някой от Форт Мийд, Форт Мийд плаща сметката. Което означава, че всеки пациент отива там с финансиращ код. Дванадесет цифри. От съображения за сигурност процедурата по плащанията е отделена от досието на самата операция, но документите би трябвало да предоставят името на служителя, одобрил задържането на съответния пациент. Но не и този път. Надявам се да откриете какво се е объркало. От счетоводните архиви на остров Париш е видно, че финансиращият код на пациента е бил активен — сметките му са се покривали според изискванията. Но сега пък счетоводителите на „Консулски операции“ твърдят, че не могат да открият финансиращия код в базата данни. Следователно дори не можем да установим кой е заповядал това задържане.

— Това не се е случвало никога досега.

Платната на Норис се изпълниха с нов порив на възмущение.

— Или ни казват истината и в случая те са прецакани. Или се опитват да ни попречат и в случая прецакват нас. И ако е така, искам веднага да измислим начин да им го върнем тъпкано. — Норис имаше навика да противопоставя по няколко или, когато беше възбуден. Под мишниците на светлосинята риза на заместник-директора нарастваха влажни тъмни кръгове. — Но това ще бъде моята битка, не вашата. Онова, което искам от теб, Клей, е фенер в тъмното. Обичайната ми молба, нали разбираш?

Кейстън наведе глава.

— Ако се опитват да ни попречат, Кал, то ще е на много високо ниво. Това вече е ясно.

Заместник-директорът извърна очаквателен поглед към него и направи окуражителен жест с ръка.

— Повече — каза той.

— Очевидно е, че беглецът е бивш много ценен агент.

— Много ценен агент, на когото са му избили чивиите?

— Това ни е съобщено. От „Консулски операции“ ни предоставиха информацията от досието на пациент № 5312. Имаме и психиатричния му профил, изпратен от остров Париш. Дузини полета с данни, изпълнени с термини от Диагностичния и статистически наръчник на Американската психиатрична асоциация. В основни линии той страда от остра дисоциация.