Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

В покрайнините на града, близо до фабриката за хартия и цветната оранжерия, беше сглобена временна платформа. Мъжът, за когото много хора вярваха, че ще стане следващият президент на Тайван, Уай-чан Лун, се канеше да се появи пред многохилядната тълпа. Негови поддръжници се бяха стекли от общините Тиенуей и Юндзин по провинциалния път и сега малките им прашни коли задръстваха всички странични улички и алеи. Никой не помнеше друг политически кандидат, вдъхновявал подобно вълнение сред обикновените жители на Тайван.

В много отношения той беше необичайна политическа личност. От една страна, беше по-млад от повечето кандидати — току-що навършил тридесет и седем години. Беше издънка на богато семейство, което се занимаваше с потомствена търговия, и въпреки това беше истински популист, с непреодолим чар, който разбунваше духовете на най-бедните. Беше основал най-бързо разрастващата се нова политическа партия в Тайван и беше лично отговорен за забележителната й притегателна сила. Островната република не страдаше от недостиг на политически партии и организации, но партията на Уай-чан Лун се открояваше силно със своята проницателна ангажираност към реформа. Провел няколко успешни антикорупционни кампании на местно ниво, сега Лун молеше да му се даде властта да прочисти и националната политика, националната търговия от корупция и роднински връзки. Но политическата му визия не свършваше дотук. Докато другите кандидати се ръководеха от дългогодишния страх и негодувание срещу „китайската империя“, Лун говореше по-скоро за нова политика към „нов Китай“ — политика, концентрирана върху мир, търговия и идеал на споделен суверенитет.

За много стари китайски източници в американския Държавен департамент младежът звучеше твърде добре, за да е истина. Според досието му, усърдно компилирано от Отряда за политическа стабилизация към „Консулски операции“, той наистина беше такъв.

Ето защо Амблър беше разпределен в Чанхуа като част от „екип за действие“, изпратен от Отряда за политическа стабилизация. Което означаваше, че той отиде там не като Хал Амблър, а като Таркин, оперативното име, което му беше дадено още в началото на кариерата му в операции под прикритие. Таркин, чувстваше понякога той, не беше само измислена личност, а човек със свой живот. По време на операция Амблър наистина се превръщаше в Таркин. Това беше форма на психическа фрагментация, която му позволяваше да си върши работата.

Едно от малкото западни лица в морето от азиатци — по автоматично предположение, следователно представител на чужда медия, — Таркин се движеше през гъстата тълпа, заковал поглед в платформата. Мъжът щеше да се появи всеки миг. Великата надежда на новото поколение на Тайван. Младият идеалист. Обаятелният визионер.

Чудовището.

Фактите бяха старателно описани в досието му. Те разкриваха убийствения фанатизъм, който се таеше зад умереността, сладкодумието и здравия му разум. Те разобличаваха идеологическите му връзки с червените кхмери. Личното му участие в наркокартела „Златният триъгълник“ и в низ политически убийства из цял Тайван.

Нямаше начин да свалят маската му, без да компрометират многобройните си източници, оставяйки ги да се изправят срещу мъчителна смърт от ръцете на тайните съюзници на Лун. Но и не можеха да му позволят да успее — да заеме мястото си по върховете на Националния конгрес. За да се осигури оцеляването на самата демокрация, отровният популист трябваше да бъде премахнат от демократичната арена.

Това беше типът работа, в който Отрядът за политическа стабилизация се беше специализирал. Безмилостността на някои операции му спечели неодобрението на онези разузнавателни анализатори в Държавния департамент с меки сърца и още по-меки глави. В интерес на истината понякога бяха необходими неприятни действия, за да се избегнат още по-неприятни последствия. Заместник-секретарят Елън Уитфийлд, директор на ОПС, беше отдадена на този принцип с решимост, която я правеше особено ефективна.

Там, където директорите на други отряди се задоволяваха с анализи и оценки, Уитфийлд действаше, и то навреме. „Да изрежем рака, преди да се е разпространил“, беше нейното мото, що се отнасяше до политически заплахи. Елън Уитфийлд не вярваше в безкрайното дипломатическо протакане, когато мирът можеше да бъде запазен с помощта на бърза хирургическа интервенция. Залогът обаче рядко беше толкова голям.