Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Куршум.

Той се извърна. Мъжът, когото току-що беше развързал, лежеше проснат на земята. От устата му течеше яркочервена кръв, а на лицето му беше замръзнал вцепененият израз на смъртта. Снайперистки куршум, същият, който беше ожулил врата на Амблър, очевидно беше влязъл през устата му и бе излязъл от задната част на главата му. Амблър беше решил да пощади живота на човека. Друг обаче не го беше сторил.

Или куршумът беше предназначен за Амблър?

Трябваше да бяга. Амблър се втурна през гората със светкавична скорост. Подареното светлокафяво яке се бе оказало смъртна присъда, набелязвайки мъжа за екзекуция. Един снайперист би различил цвета отдалече. Но защо биха изпратили някого да поеме „задачата“, ако планът е бил да го убият? Или това беше резервен план, в случай на провал?

Амблър трябваше да напусне Саурландс. Хондатата без съмнение вече беше разкрита. Какви други превозни средства имаше в околността? Той си спомни, че беше забелязал покрит с брезент открит джип на около четвърт миля нагоре по хълма. Беше ниско, зелено превозно средство, способно да минава през всякакъв терен — блата, потоци, хълмове.

Когато стигна до него, не се изненада, че ключовете висяха на таблото. В тази част на света хората все още не заключваха предните си врати. Джипът запали лесно и Амблър го подкара през гората с възможно най-високата скорост, вкопчен във волана, докато возилото подскачаше по скалите, навеждайки глава, когато минаваше под заплашително надвиснали клони. Газеше с лекота над храсти и треволяци; докато имаше място за маневри между дърветата, ниската растителност нямаше да го спре. Нито пък каменистите дерета и потоци. Пътуването беше ръбесто и трескаво, сякаш яздеше неопитомен кон, но пък устойчивостта му върху неравния терен беше безспорна.

Внезапно предното стъкло избухна и се начупи в тънка паяжина.

Беше го застигнал втори куршум.

Той завъртя волана лудо, без посока, надявайки се, че подскачането на возилото по неравния терен ще затрудни снайпериста да го държи на мушка. Междувременно умът му бушуваше в разпенен океан на несигурност. Посоката на изстрела показваше, че куршумът е долетял от някъде отвъд езерото — някъде от района на старата къща на Макгрудър. Или от кулата горе на хълма. Или от — той сканира хоризонта в съзнанието си — житния силоз на фермата на Стептоу, малко по-нагоре по хълма. Да, и той би избрал това място, ако провеждаше операция. Безопасността се криеше нагоре — нагоре по склоновете, там където възвишенията образуваха вдлъбната падина. Там минаваше павиран път и ако успееше да стигне до него, самата земя щеше да го защити от снайпериста.

Запали двигателя и откри, че се движи по най-стръмните склонове на планината Саурландс с лекота; десет минути по-късно стигна и до пътя. Откритият джип бе твърде бавен, за да поддържа скоростта на обичайния автомобилен трафик, а и разбитото предно стъкло щеше да привлече нежелано внимание. Затова той зави зад гъстак от червени кедри и изключи двигателя.

Не се чуваше звук на преследвач; не се чуваше никакъв звук, освен цъкането на изстиващия двигател и свистенето на колите по близкия планински път.

Той извади електронния органайзер на убития мъж. Те искат да те вербуват. Мъжът вярваше в това, но дали това не беше подвеждаща уловка? Ясно беше, че която и групировка да бе наела бившия американски разузнавач, възнамеряваше да се държи на разстояние: отцепническа сигурност. Но Амблър трябваше да научи онова, което знаеха. Сега беше негов ред да поеме „задачата“, но с негови методи и като някой друг, а не себе си. За да преодолее механизмите на обострено внимание, съобщението трябваше да обещава нещо, да заплашва нещо? Въображението беше мощен инструмент — колкото по-общо звучеше съобщението, толкова по-добре.

След няколко минути размисъл той набра текстово съобщение; съобщение, което беше сбито, но изкусно формулирано.

Срещата с предмета на операцията, обясни той, не бе протекла според плана, но в ръцете му бяха попаднали някакви „интересни документи“. Необходима беше среща. Сведе обяснението до минимум, без да уточнява каквото и да е.

Чакам инструкции , написа той. После изпрати съобщението до незнайния получател от другия край на кодираната система.

След това пое към пътя и тръгна по банкета. С камуфлажното си яке щеше да прилича на ловец бракониер. Малко хора в околността не биха одобрили подобна дейност. Няколко минути по-късно жена на средна възраст, подкарала пикап, чийто пепелник преливаше, го взе на стоп. Тя имаше много неща за разказване и не затвори уста, докато не го остави до „Мотел 6“, близо до шосе 173. Амблър беше сигурен, че е издавал учтиви звуци в подкрепа на речта й, но в действителност не беше чул и дума.