Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Хубаво е да си търсен. — Амблър се мъчеше да обработи онова, което чуваше. Междувременно беше важно да не отпуска ритъма на въпросите. — Какъв беше начинът ви на контакт?

— Поддържаме връзка от разстояние. Тази сутрин получих кодиран имейл с инструкциите. Част от заплащането беше преведено по сметка. Сделката влезе в сила. — Думите му излизаха на един дъх. — Без срещи. Тотална отцепническа сигурност.

Човекът говореше истината, а думите му казваха дори повече от недвусмисленото им значение. Отцепническа сигурност. Жаргон на щатското разузнаване.

— Ти си американски оперативен агент — заяви Амблър.

— Оттеглих се, както казах. Бях ВР. — Значи военно разузнаване. — Специалните сили, седем години.

— Значи сега си на свободна практика.

— Точно така.

Амблър откопча малката торбичка, прикрепена към камуфлажната жилетка на мъжа. Вътре имаше очукан мобилен телефон „Нокия“, вероятно за лична употреба, и Амблър го прибра в джоба си. Освен това откри, както очакваше, военен вариант на устройство за текстови съобщения. Както стрелецът, така и групата, която го беше наела, използваха екипировка на американските тайни служби.

— Значи ето какъв е бартерът — каза Амблър. — Ти ще ми кажеш имейл протоколите и паролите си.

Последва пауза. Сетне, с нов израз на решителност, мъжът поклати глава.

— Мечтай си.

Амблър усети жегване; отново трябваше да възобнови доминиращата позиция. Изучавайки лицето на мъжа, той разбра, че няма работа с фанатик, с истински вярващ в каузата. Човекът пред него наистина играеше за пари. Главната му цел беше да запази репутацията си на надежден наемник, бъдещата му работа зависеше от това. Амблър трябваше да му втълпи, че от съдействието му зависеше изобщо да има бъдеще. В подобни моменти привидната спокойна умереност не беше ефективна. Напротив, човек трябваше да си дава вид на решителен садист, щастлив пред открилата се възможност да приложи занаята си.

— Знаеш ли как изглежда одраното човешко лице? — нехайно попита Амблър. — Аз знам. Дермалната структура е изненадващо жилава, но е прикрепена доста свободно към слоевете липидна и мускулна тъкан отдолу. С други думи, щом направиш разрез, кожата се отделя доста лесно, сякаш косиш морава. Щом повдигнеш кожата, можеш да видиш невероятно сложната плетеница на лицевите мускули. Приставката за чистене на риба не е най-добрият инструмент за това, много е дебела и прави нащърбени разрези. Но все пак ще свърши работа. Опасявам се, че ти няма да можеш да гледаш, но аз ти описвам какво виждам. Така че да не пропуснеш нищо. Та така. Да започваме ли? Ще усетиш леко пощипване. Е, малко повече от пощипване. По-скоро ще имаш чувството, че… ами, че ти одират кожата от лицето.

Очите на коленичилия мъж се свиха от страх.

— Ти каза бартер — изстена той. — Аз какво ще получа?

— А, това ли. Ами ти ще получиш… как да го кажа? Лице.

Мъжът шумно преглътна.

— Паролата е 1345ГД — дрезгаво рече той. — Повтарям. 1345ГД.

— Едно приятелско напомняне. Ако излъжеш, веднага ще разбера. Объркай само един детайл и ще се върнем към урока по анатомия. Трябва добре да го разбереш.

— Не лъжа. Мразовита усмивка.

— Знам.

— Кодирането на електронните съобщения е автоматично с хардуера. В полето „относно“ трябва да пише „Търси се Одисей“. Главни и малки букви нямат значение. Подписът е „Циклоп“.

Мъжът продължи да описва в детайли изградените комуникационни протоколи, а Амблър ги складираше в паметта си.

— Трябва да ме пуснеш, човече — каза южнякът, след като Амблър го беше накарал да повтори всичко три пъти.

Амблър свали светлокафявото си яке и облече бойната униформа на мъжа — жилетка и камуфлажно яке; изглеждаха като неща, които щяха да са му от полза. Пребърка отделенията по колана на стрелеца и го закопча около кръста си — повечето наемници носеха значителни суми пари в себе си, а това също щеше да му бъде от полза. Пистолетът остана изгубен някъде в трънливите храсталаци.

Що се отнасяше до пушката, големината й по-скоро щеше да бъде пречка, вместо предимство, поне в кратък срок — а точно сега краткият срок се простираше пред него като цял един живот. Той я разглоби и хвърли оставащите шест стрели транквилизатори в гъсталаците. Едва тогава развърза ръцете на мъжа и му хвърли светлокафявото си яке.

— За да не замръзнеш — каза му.

Амблър усети леко ужилване отстрани на врата си — пчела, комар? — и разсеяно плесна мястото с ръка. Изминаха няколко секунди, преди да осъзнае, че по това време на годината няма подобни насекоми, и да забележи, че пръстите му са навлажнени от собствената му кръв. Не беше насекомо. Не беше стрела.