Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Поддържайки теглото си равномерно разпределено на стъпалото си, той увеличаваше максимално повърхността, върху която упражняваше натиск, и така намаляваше самата сила на стъпването. Бавно и сигурно , повтаряше си, но бавно и сигурно не беше начинът му на работа. Ако не бяха следите от карфентанил в кръвта му, вероятно нямаше да успее да се удържи и щеше да се втурне напред.

Най-накрая завърши елипсовидната обиколка, която го отведе край стария бряст. Когато се приближи на тридесет фута от дървото, той откри място с добра видимост през храсти, дънери и клони и потърси с поглед подпората.

Но макар дървото да беше същото, което си спомняше, на него нямаше подпора. Нямаше подпора, нито следа от такава. Въпреки студа навън той целият пламна, сграбчен от мрачно предчувствие. Ако не старата подпора за лов на елени…

Вятърът се засили и той чу звук, слаб, но отчетлив, на дърво, стържещо в дърво. Обърна се бавно и я видя. Подпора за лов на елени. Друга подпора за лов на елени — по-голяма, по-висока и по-нова, монтирана за огромния ствол на стар чинар. Амблър се придвижи към нея възможно най-безшумно. Около основата на дървото се беше увил храст диви рози. Защо ли не губеха острите си като бръснач тръни през зимата както листата си! Настъпателен вид, дошъл от Азия, това растение имаше качествата на нещо като естествена бодлива тел. И практически, увит около ствола на високия деветдесет фута чинар, розовият храст спокойно вършеше функцията на бодлива тел.

Амблър надникна между клоните — покрай малките бодливи семенници, очертани на фона на небето — и накрая различи фигурата. Беше едър мъж, облечен в камуфлажна униформа и за късмет гледаше в обратната посока. Това означаваше, че движенията на Амблър не бяха засечени; човекът с пушката предполагаше, че той все още е някъде долу край езерото. Амблър отново надникна, напрягайки се за добра видимост в сумрака на късния следобед. Човекът с пушката държеше пред очите си автофокусиращ бинокъл „Щайнер“ — военен модел с матирани лещи и зелено гумирано, водоустойчиво покритие — и изследваше далечината съсредоточено и методично.

На раменете му висеше дълга пушка. Изглежда беше пушката за стрели. Но мъжът имаше и малък пистолет, по очертанията си приличаше на „Берета“ М92. Деветмилиметров, произведен за американската армия, но обикновено запазен за членовете на отдели за специални операции.

Сам ли беше мъжът?

Така изглеждаше — той нямаше радиостанция, нито друго видимо устройство за комуникация, нито слушалка в ухото, както можеше да се очаква, ако беше част от екип. Но Амблър не можеше да се осланя на предположения.

Той се огледа около себе си още веднъж. Видимостта му към стрелеца беше отчасти блокирана от дебел клон на чинара с покрита с петна, но гладка кора. Ако се придвижеше наляво и скочеше право нагоре, ръцете му щяха да го сграбчат на място, където вероятно беше достатъчно дебел, за да издържи тежестта му. Клонът стърчеше почти хоризонтално от ствола и беше дълъг около двадесет и пет фута, а част от него беше по-дебела от бедрото му. А това, предположи той, означаваше, че клонът ще е достатъчно здрав за целите му. Ако успееше да се залюлее отгоре му, щеше да избегне трънливите храсти и да се озове на един-два ярда от дървената подпора.

Сега зачака следващия порив в правилната посока — срещу стрелеца, към него — и скочи нагоре с всички сили. Ръцете му сграбчиха клона, не се плеснаха в него, а го обгърнаха бързо и безшумно. Поредната вълна адреналин му позволи да се залюлее и да се качи на клона с едно-единствено движение.

Дебелият клон се огъна леко под тежестта му, а самото дърво нададе нисък, стенещ звук. Но не беше толкова силен, колкото Амблър се беше опасявал, и стрелецът на ловната подпора — сега Амблър добре го виждаше — не показа с нищо, че е забелязал. Вятърът беше подухнал, дървото беше изстенало — последователността беше логична. Не привлече вниманието на ловеца.

Амблър запълзя по клона, като местеше ръцете и краката си във вълнообразна последователност, докато накрая дебелият найлонов каиш на подпората се озова в обсега му. Беше се надявал да освободи найлоновите ленти и да запрати подпората в отломки на земята. Но това не беше възможно. Заключващият механизъм на каишите беше разположен от другата страна на ствола. Всъщност не можеше да се приближи повече, без да предизвика някакъв шум, който да го издаде. Амблър стисна челюст, налагайки си да се концентрира. Нещата никога не вървят по план. Преразглеждай и импровизирай.