Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Беше изражение на чисто, кристалнобистро презрение.

Амблър крадешком хвърли поглед на Лоръл и видя десния й палец да лежи върху нещо като скоба под обектива на камерата — всъщност, осъзна сега той, спусък. Мълнията на прозрението го прониза.

Как можеше да бъде толкова сляп?

През цялото време имаше липсващо парче от пъзела, нали? Гласът на Кейстън: Винаги има някой, който да се провали. Подобен план неизменно изискваше такъв човек. Като осъзна това, Амблър се олюля като от удар. Не беше предопределен да предотврати убийството.

Беше предопределен да поеме вината за него.

Камерите — идея на Лоръл. „Нейното вдъхновение“. Старите модели представляваха обвити със стомана уреди, които всекидневно минаваха на дузини през рентгеновите детектори. Но лъчите не можеха да проникнат през метала. Камерата на Лоръл не криеше оръжие, тя беше оръжие.

Не можеше да бъде… но беше истина. Умът му се гърчеше, а мисълта препускаше на бързи обороти.

Камерата беше измама — през горния отвор се показваше кръглата цев на пушка. Като техническо изпълнение беше елементарно, дългото тяло на камерата и подвижният обектив служеха за дуло на оръжието; функциониращата леща увеличаваше видимостта. А спусъкът, разбира се, беше точно там, където сега се намираше пръстът й.

Наистина тя бе обхванала спусъка с увереността на професионалист. Със сигурност тя беше убила Беноа Дешен в Люксембургската градина, китайският снайперист сигурно я беше видял; беше прозрял под смъртоносната й хитрина и беше разпознал истинската заплаха за народа си.

Колко късно видя Амблър онова, което беше пред очите му!

Но сега със замайваща яснота осъзна какво ще произтече от грешката му. Изстрелите щяха да дойдат точно от мястото, където стоеше Амблър. Полицията щеше да се нахвърли върху него, противниците едва ли бяха изпитали трудности с уреждането на тази част от плана. Косвените улики щяха да загатнат, че е американец, но това щеше да е недоказуемо. Нищо нямаше да го свързва с неговата самоличност.

Защото самоличността му беше изтрита.

Подозрения без доказателства бяха една от най-експлозивните смеси. В Пекин избухнаха бунтове, когато Съединените щати неволно бомбардираха китайското посолство в Белград, както Ащън Палмър отбеляза. Загубата на любимия Лю Ан от ръката на предполагаем американски агент щеше да предизвика лумването на незабавен пожар. А Съединените щати не можеха да се извинят, нито пък можеха да потвърдят онова, което останалият свят щеше да заподозре: защото Харисън Амблър не съществуваше.

Въстания ще залеят народната република; Народната армия за освобождение ще бъде принудена да се намеси. Но спящият великан нямаше да се върне към дрямката си, не и преди да излее разрушителния си гняв над заспалия свят.

Мислите изпълваха съзнанието му като сгъстяващи се сенки, но през цялото време двамата с Лоръл поддържаха зрителен контакт. Аз знам, че ти знаеш, че аз знам, че ти знаеш… детското стихче също се завъртя в ума му.

Времето забави ход.

Но охраната на конференцията сигурно вече беше алармирана да го търси; враговете му бяха повече от способни на това.

Беше сбъркал за толкова много неща, но за някои беше прав. Лю Ан щеше да умре; огън щеше да помете нацията; НАО щеше да се намеси, потушавайки размириците и налагайки игото на стария маоистки режим. Но поредицата от събития нямаше да свърши дотам — фанатизмът беше заслепил конспираторите за истинските последствия от техните машинации. С ескалирането на безчинствата светът щеше да бъде въвлечен във война. Събития от този тип никога не оставаха ограничени. Кукловодите така и не го бяха осъзнали. Те си играеха с огъня и накрая също щяха да бъдат погълнати от него.

Амблър изпитваше болка и ярост, и съжаление, преплетени като нишките на стоманен кабел.

Всичко това — започнало с „бягството му“ и последвалите събития — беше резултат от пъклен кроеж. Техният кроеж. Като дете, намерило карта на съкровище, той следваше очертания курс. Курс, който го отведе до Давос и до смъртта.

За миг шокът го направи напълно безчувствен, сякаш беше кукла от дърво и парцали. И защо не?

Той не беше нищо повече от марионетка.

Монитор в малката зала показваше речта на китайския лидер с превод на английски. Нито Палмър, нито Уитфийдд проявяваха особен интерес. Сякаш репетирали събитието до детайли в главите си, сега намираха реализацията му за нещо второстепенно.