Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

Стопанска дейност, война и любов — това бяха трите нишки на неговия живот.

Знойното лято на 1671 година свари семейство Володиовски в наследственото село на Баша Сокол. То беше бисер между техните имоти. Там те гощаваха шумно и по царски пан Заглоба, който, без да обръща внимание на трудностите при пътуването, нито на дълбоката си старост, ги беше посетил, за да изпълни тържественото обещание, което бе дал при венчавката на семейство Володиовски.

Но шумните веселия й радостта на домакините, предизвикана от идването на скъпия гост, скоро бяха прекъснати от заповедта на хетмана, който възлагаше на Володиовски да поеме командването в Хрептьов, там да бди по молдавската граница, да се ослушва в гласовете откъм пустинята, да пази, да отблъсква непокорните чамбули и да очисти околността от разбойници.

Малкият рицар беше войник, готов винаги да служи на Жечпосполита, затова веднага заповяда на прислугата да прибере стадата от пасищата, да натовари камилите и самата тя да се приготви за военни действия.

Сърцето му обаче се късаше при мисълта, че ще трябва да се раздели с жена си, защото я обичаше толкова много с любов и на мъж, и на баща, че почти не можеше да диша без нея, а не искаше да я вземе със себе си в дивите и глухи ушицки дебри и да я излага на най-различни опасности.

Но тя упорстваше да тръгне с него.

— Помисли — казваше Баша — дали ще съм в по-голяма безопасност, ако остана тук, или ако бъда там, под защитата на войската и живея при тебе. Аз не искам друг покрив освен твоя шатър — нали затова се ожених за тебе, за да бъда с тебе и да деля и неудобствата, и трудностите, и опасностите. Тук ще ме мъчи тревогата, а там, при такъв воин, ще се чувствам в по-голяма безопасност, отколкото кралицата във Варшава; и ако дотрябва да тръгна с тебе за бойното поле, ще тръгна. Тук сън няма да ме хване без тебе, залък в устата си няма да сложа, а накрай не ще издържа и пак ще тръгна за Хрептъов, пък ако наредиш да не ме пуснат, ще нощувам пред портите и ще плача, и ще те моля, докато се смилиш…

Като видя колко силна е нейната обич, Володиовски грабна жена си в прегръдките си и започна да покрива жадно с целувки розовото й лице, а тя му връщаше на целувката с целувка.

— Аз нямаше да възразявам — каза той най-после, — ако се отнасяше до обикновена охрана и внезапни нападения срещу татарите. Хора наистина ще имаме достатъчно, защото с мене ще дойде хоронгвата на подолския генерал 148 148 Генерален староста (титла на каменецкия староста). — Бел.прев. и на пан подкоможи, а освен това и Мотовидло с пехотинците и драгуните на Линкхауз. Ще имам около шестстотин войници, а с обозната прислуга — до хиляда. Страхувам се само от това, в което сеймовите бъбрици във Варшава не искат да повярват, а ние, пограничната стража, всеки час го очакваме: голяма война с цялата турска сила. Това потвърди и пан Мишлишевски, и хотимският паша повтаря всеки ден, и хетманът го вярва, че султанът няма да остави Дорошенко без помощ, а ще обяви война на Жечпосполита, и какво ще правя тогава аз с тебе, мое скъпо цветенце, моя награда, дадена ми от Божията ръка?

— Каквото стане с тебе, това ще стане и с мене. Не искам друга съдба, а такава, каквато бъде твоята…

Тук пан Заглоба прекъсна мълчанието си, обърна се към Баша и каза:

— Ако ви хванат турците, тогава независимо дали искаш или не искаш, твоята съдба ще бъде различна от съдбата на Михал. Ха! След казаците, шведите, септентрионите и бранденбургската кучкарница — турчинът! Казвах аз на отец Олшовски: „Не докарвайте Дорошенко до отчаяние, защото тогава той ще се съюзи с турчина по принуда.“ И какво? Не ме послушаха. Ганенко изпратиха срещу Дорош, а сега Дорош, ще не ще, трябва да влезе в гърлото на турчина, а на това отгоре ще го докара и на нашите глави. Помниш ли, Михале, че пред тебе предупреждавах отец Олшовски?

— Трябва да си го предупреждавал друг път, ваша милост, защото не мога да си спомня това да е станало пред мене — отговори малкият рицар. — Но което казваш за Дорошенко, е пълна истина, нали и пан хетманът е на същото мнение и дори, казват, имало писма от Дорош в тоя смисъл. Най-сетне онова е отделна работа — важното е, че сега вече е късно за преговори. Но ти, ваша милост, имаш толкова бистър ум, че с готовност бих чул твоето мнение, да взема ли Башка в Хрептьов или е по-добре да я оставя тук? Трябва само да добавя, че там е страхотна пустиня. Селцето винаги е било лошо, а от двайсет години вече толкова казашки банди и чамбули са минали през него, та не зная дали две греди ще намеря заковани една до друга. Там има много долища, обрасли с гъсти гори, скривалища, дълбоки пещери и разни забутани места, в които се крият стотици разбойници, да не говорим за ония, които идват от Влашко.