Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

Баша прочете писмото и го даде на пан Заглоба, а той, щом го прегледа, веднага започна да се отнася с по-голямо внимание към пан Снитко — с не толкова голямо обаче, да не би гостът да забрави, че разговаря с по-знаменит воин и по-важна личност, която само по благоволение го допуска до такава фамилиарност. Пък и пан Снитко беше добродушен, весел и много дисциплиниран войник, защото целият му досегашен живот бе минал в редовете на войската. Той много почиташе Володиовски, а пред славата на пан Заглоба се чувстваше малък и не мислеше да се мери с него.

Мелехович не присъстваше при четенето на писмото, защото веднага след като го предаде, излезе уж за да види хората си, а всъщност от страх да не му кажат да отиде в стаята за слуги.

Заглоба обаче беше имал време да го поразгледа и понеже в главата му бяха още пресни думите на Володиовски, каза на Снитко:

— Радваме се, че си дошъл, ваша милост! Заповядай!… Пан Снитко… Познавах!… Познавах!… Герб полумесец в подкова! Заповядай! Хубав герб… Но тоя татарин — как се казваше там?…

— Мелехович.

— Но тоя Мелехович гледа някак като вълк. Михал пише, че бил човек с неизвестен произход, а това е странно, тъй като всички наши татари са шляхтичи, макар и поганци. На Литва съм виждал цели села, населени от тях. Там ги наричат липковци, а тукашните ги зоват черемисовци. Дълго време служеха вярно на Жечпосполита и й се отблагодаряваха за хляба, но през времето на селската буна мнозина от тях отидоха при Хмелницки, а сега, както чувам, започвали да се сдушават с ордата… Тоя Мелехович гледа като вълк… Пан Володиовски отдавна ли го познава?

— От последния поход — отговори пан Снитко, като мушна крака под стола, — когато действахме с пан Собески срещу Дорошенко и ордата и преминахме през Украйна.

— От последния поход! Не можах да взема участие в него, защото пан Собески ми възложи друга функция, макар че после му било тъжно без мене… А гербът на ваша милост е полумесец в подкова, нали? Браво!… А откъде е тоя Мелехович?

— Разправя, че бил литовски татарин, но странно е, че никой от литовските татари не го познаваше по-рано, въпреки че служи в тяхната хоронгва. Ех quo 157 157 Оттук (лат.). — Бел.прев. и дето говорят за неизвестния му произход, и на това не можаха да попречат доста изисканите му маниери. Впрочем той е добър войник, макар и мълчалив. При Брацлав и Калник се прояви извънредно много и затова пан хетманът го назначи за стотник, макар че беше най-млад в цялата хоронгва. Липковците го обичат много, но между нас не се ползва с особени симпатии, а защо ли? Защото е мрачен човек и гледа като вълк, както правилно забеляза ваша милост.

— Щом той е храбър войник и е проливал кръвта си — обади се Баша, — редно е да го поканим в нашата компания, което съпругът ми не забранява в писмото си.

Тук тя се обърна към пан Снитко:

— Ще позволиш ли, ваша милост?

— Аз съм ти слуга, ваша милост пани благодетелко! — възкликна Снитко.

Баша изчезна зад вратата, а пан Заглоба си пое дъх и попита пан Снитко:

— Е, а как ти хареса, ваша милост, нашата домакиня?

Вместо да отговори, старият воин мушна пестници в очите си и като се наведе на стола, възкликна:

— Ай! Ай! Ай!

После изблещи очи, запуши уста с широката си длан и замлъкна, сякаш засрамен от собственото си възхищение.

— Сладкиш, нали? — каза Заглоба.

В това време „сладкишът“ отново се появи на вратата, водеше подир себе си Мелехович, настръхнал като дива птица, и говореше:

— Ние чухме толкова много и от писмото на мъжа ми, и от пан Снитко за мъжествените ви подвизи, че бихме искали да се запознаем по-добре с вас. Заповядайте в нашата компания, а и трапезата ще сложат веднага.

— Заповядай, ела по-близо, ваша милост! — обади се пан Заглоба.

Мрачното, макар и хубаво лице на младия татарин не се разведри напълно, виждаше се обаче, че той е благодарен за добрия прием и задето не го пратиха да остане в помещението за прислугата.

А Баша нарочно гледаше да бъде добра към него, тъй като с женското си сърце лесно отгатна, че той е подозрителен, горд и че го боли силно за униженията, които навярно е трябвало често да понася поради неизвестния си произход. Затова, без да прави друга разлика между него и Снитко освен оная, която налагаше по-голямата възраст на Снитко, тя заразпитва младия стотник за подвизите му, благодарение на които е бил повишен в по-висок чин при Калник.

Пан Заглоба отгатна желанието на Баша и също така доста често се обръщаше към него, а той, макар отначало малко да се стесняваше, все пак даваше умни отговори, а маниерите му не само че не издаваха някакъв селяндур, ами учудваха дори с известна дворянска изисканост.