Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— При такава сила разбойниците са празна работа — отговори Заглоба, — чамбулите също не са нищо, тъй като ако се приближат с голяма сила, ще се чуе за тях, а ако бъдат по-малки, ще ги смаеш.

— Е какво?! — възкликна Баша. — Не е ли празна работа?! Разбойниците са дреболия! Чамбулите дреболия! С такава сила Михал може да ме защити срещу цялата кримска мощ!

— Не ми пречи в делиберацията 149 149 Разсъждения, обсъждане (лат.). — Бел.прев. — отговори пан Заглоба, — защото ще реша против тебе.

Баша бързо сложи двете си ръце на устата, а главицата си сгуши между раменете, като се преструваше, че страшно се бои от пан Заглоба, а той, макар да виждаше, че женчето се шегува, все пак това го поласка, та сложи сбръчканата си ръка върху светлата главица на Баша и каза:

— Хайде, не се страхувай, ще те зарадвам!

Баша веднага му целуна ръка, защото наистина много зависеше от неговите съвети, които бяха толкова безпогрешни, че никой не се беше излъгал от тях; а той скръсти двете си ръце зад гърба и като се вглеждаше втренчено със здравото си око ту в пан Михал, ту в Баша, внезапно рече:

— А потомство няма и няма, а?

Тук той издаде напред долната си устна.

— Воля Божия, нищо повече! — отговори Володиовски и повдигна към небето очи.

— Воля Божия, нищо повече! — отговори Баша и сведе очи.

— А бихте ли искали да имате? — запита Заглоба. На това малкият рицар отвърна:

— Ще ти кажа искрено, ваша милост: не зная какво бих дал за чедо, но понякога мисля, че това са празни въздишки. Ето на, Господ Иисус ми прави щастие, като ми даде това котенце или както ти, ваша милост, го наричаш: хайдуче, а на всичко отгоре ме благослови и със слава и богатство, та не смея да го моля за нищо повече. Защото, виждаш ли ваша милост, често пъти съм си мислил, че ако бъдат изпълнявани всички човешки желания, тогава нямаше да има никаква разлика между тая земна Жечпосполита и небесната, която едничка може да даде пълно щастие. И тогава аз се утешавам, че ако не дочакам тук едно или две момчета, там няма да бъда лишен от тях и постарому ще служат под небесното хетманство на свети Архангел Михаил, и ще се покрият със слава в походите си срещу гадовете от пъкъла, и ще стигнат до високи чинове.

Тук набожният християнски рицар се разчувства от собствените си думи и от тази мисъл и отново издигна очи към небето, но пан Заглоба слушаше равнодушно и не престана да мига строго, а най-сетне възрази:

— Ти гледай да не богохулстваш, защото това твое самохвалство, че толкова добре отгатваш намеренията на провидението, може би е грях, за който ще трябва да се печеш някое време на ръжен. Господ-Бог има по-широки ръкави и от краковския епископ, но не обича да му надничат там, за да видят какво е приготвил за хората, и прави, каквото си ще — а ти си гледай твоята работа; затова, ако искате да имате потомство, трябва да се държите заедно, а не да се разделяте.

Като чу това, Баша скочи от радост насред стаята и заподскача подобно на дете, почна да пляска с ръце и да повтаря:

— Е какво?! Нека се държим заедно! Аз веднага отгатнах, че негова милост ще застане на моя страна! Веднага отгатнах! Да тръгваме за Хрептьов, Михале! Поне веднъж ще ме вземеш със себе си срещу татарите! Само веднъж! Скъпи мой! Златен мой!

— Гледай я, ваша милост! Вече и походи й се дощяват! — възкликна малкият рицар.

— Защото при тебе не бих се уплашила дори от цяла орда!…

— Silentium! 150 150 Тихо! (лат.). — Бел.прев. — каза Заглоба, като плъзгаше влюбени очи или по-скоро влюбено око подир Баша, която обичаше безкрайно. — Вярвам, че Хрептьов, който в края на краищата не е чак толкова далече, няма да бъде последната станица в Дивите поля.

— Не! Военни части ще има и по-нататък, в Могильов, Ямпол, а последната ще бъде в Рашков — отговори малкият рицар.

— В Рашков ли? Та ние знаем Рашков. Нали оттам измъкнахме Елена Скшетуска, от оня валадинецки дол, помниш ли, Михале? Помниш ли как пречуках онова чудовище Черемис, или дявола, който я пазеше. Но щом последният praesidium 151 151 Охрана, гарнизон (лат.). — Бел.прев. ще бъде чак в Рашков, тогава, ако тръгне Крим или цялата турска мощ, те там ще узнаят бързо и навреме ще съобщят в Хрептьов, затова няма голяма опасност, тъй като Хрептьов не ще може да бъде нападнат внезапно. Право да си кажа, не зная защо Башка да не може да живее там с тебе? Аз говоря това искрено, а ти знаеш, че бих предпочел сам да подложа старата си глава, отколкото нея да изложа на някаква опасност. Вземай я! И за двамата ще бъде добре. Само Башка ще трябва да обещае, че в случай на голяма война без съпротива ще се съгласи да бъде откарана дори чак във Варшава, защото тогава ще започнат страхотни походи, жестоки битки, обсади на станове, може и глад, както при Збараж, а при такива трудности мъж трудно може да запази главата си, та какво остава за една жена.