Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— Аз с радост бих загинала при Михал — отвърна Баша, — но все пак имам ум и зная, че което не може, не може. Най-сетне решава Михал, а не аз. Нали той и тази година ходи на поход под командването на пан Собески, а настоявах ли да тръгна с него? Не. Добре! Стига сега да не ми се забрани да отида в Хрептьов с Михал, в случай на голяма война можете, ваши милости, да ме изпратите, където си щете.

— Негова милост пан Заглоба ще те откара чак в Подлесието при Скшетуски — каза малкият рицар, — дотам турчинът няма да стигне!

— Пан Заглоба! Пан Заглоба! — отвърна старият шляхтич, като го имитираше. — Аз да не съм войски 152 152 Шляхтич, натоварен да поддържа реда и безопасността, когато мъжете са заминали на война. — Бел.прев. ? Не поверявайте така жените си на пан Заглоба, защото бил стар, че може да излезе нещо съвсем друго. Освен това ти да не мислиш, че в случай на война с турчина ще се крия зад печката в Подлесието и ще следя хляба да не изгори? Още не съм тръгнал с патерици и мога да бъда полезен за друго. Със стол вече възсядам коня — assentior 153 153 Съгласен съм, така е (лат.). — Бел.прев. ! Но яхна ли го веднъж, ще връхлетя срещу неприятеля така добре, както всеки младеж! Слава Богу, още не мириша на пръст. Да преследвам татари, вече няма да тръгна, в Дивите поля няма да ги гоня, защото не съм гонче, но при генерална атака се дръж при мене, ако можеш, и ще има да се нагледаш на чудесии.

— Ти би ли искал, ваша милост, тепърва да воюваш?

— Нима мислиш, че не ще пожелая със славна смърт да приключа славния си живот след толкова години служба? Та какво по-достойно може да ми се случи? Ти познаваше ли пан Джевьонткевич? Той наистина не изглеждаше на повече от сто и четирийсет години, но беше на сто и четирийсет и две и още служеше.

— Нямаше толкова.

— Имаше! Да не мръдна от тази пейка, ако нямаше! На голяма война тръгвам и толкова! А сега заминавам с вас за Хрептьов, защото съм влюбен в Баша!

Башка скочи светнала и почна да прегръща пан Заглоба, а той повдигаше все по-нагоре глава и повтаряше:

— По-силно! По-силно!

Но Володиовски продължи още някое време да обсъжда работата и най-сетне каза:

— Невъзможно е да тръгваме веднага всички, защото там е гола пустиня и никакъв покрив няма да намерим за главата си. Аз ще тръгна напред, ще избера място за плац, ще построя хубаво укрепление и къщи за войниците, също и конюшни за конете на рицарите, защото те са от благородна порода и биха могли да се простудят от променливото време; ще изкопая също така кладенци, път ще прокарам, долищата ще поразчистя от разбойниците и едва тогава ще ви изпратя приличен ескорт, за да дойдете. Поне три седмици ще трябва да почакате тук.

Баша искаше да протестира, но пан Заглоба прецени, че Володиовски е прав, и рече:

— Което е умно, умно е! Башка, ние ще останем тук заедно вкъщи и няма да ни бъде зле. Ще трябва също да приготвим и някакви припаси, защото надали знаете, че никъде не се пази така добре медовина и вино, както в пещерите…

Володиовски удържа думата си; за три седмици се справи с постройките и изпрати знаменит ескорт: сто липковци 154 154 Отдавна заселени в Полша татари. — Бел.прев. от хоронгвата на пан Лянцкоронски и сто Линкхаузови драгуни, които докара пан Снитко с герб полумесец в подкова. Липковците предвождаше стотникът Азия Мелехович, по произход от литовските татари, много млад човек, едва на двайсет и няколко години. Той донесе писмо от малкия рицар, който пишеше следното на жена си:

„От все сърце любима Башко! Идвай вече, защото без тебе съм като без хляб, и ако до пристигането ти не изсъхна, здравата ще ти нацелувам розовата муцунка. Хора изпращам достатъчно, а офицерите са опитни, но във всичко на първо място поставяйте пан Снитко и го вземете във вашата компания, тъй като той е bene natus 155 155 Благородник, шляхтич (лат.). — Бел.прев. и земевладелец, и рицар; а Мелехович е добър войник, но Бог знае кой е. Той не би могъл да стане офицер в никоя друга хоронгва освен при липковците, защото за всекиго би било лесно да го обиди imparitatem 156 156 Неравенство (лат.), т.е. да се отнесе високомерно като към неравен по произход. — Бел.прев. . Прегръщам те с всички сили, целувам ти ръчичките и крачетата. Издигнах хубава крепост от дебели дървета; печките са чудесни. За нас построих няколко стаи в отделна къща. Навсякъде мирише на смола и надойдоха много щурци, та като почнат вечер да свирят, чак кучетата скачат от сън. Ако имахме малко грахови стъбла, лесно бихме се отървали от тях, но ти сигурно ще наредиш да постелят колите с такива. Стъкла не могат да се намерят никъде; прозорците закриваме с ципи от мехури; пан Бялогловски обаче има в своята част между драгуните стъклар. Стъкла може да намериш при арменците в Каменец, само че, за Бога, карайте ги внимателно, за да не се изпотрошат. Поръчах да покрият твоята стаичка с черги и изглежда чудесно. В ушицките долове изловихме деветнайсет разбойници, които заповядах да бъдат обесени, а докато пристигнеш, избесените ще достигнат до трийсет. Пан Снитко ще ти разкаже как живеем тук. Оставям те под грижите на Бога и на пресветата Дева, моя скъпа душице.“