Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

Кетлинг помисли, че щом Кшиша така много желаеше техните чувства да останат скрити, може би ще бъде доволна, ако й се яви възможност да ги отрече открито, затова отговори:

— Уверявам те, ваша милост, че нищо не ще излезе от това и сам аз съм толкова уверен, та сторих всичко, за да избия от главата си това чувство, но ако ваша милост очакваш чудо, попитай я!

— Ха! Щом ти си я избил от главата си — каза пан Заглоба с известна горчивина, — тогава наистина няма какво да се прави. Но позволи ми да ти кажа, че те смятах за по-установен кавалер.

Кетлинг стана, протегна трескаво двете си ръце нагоре и отговори с необикновена за него буйност:

— Какво ще ми помогне, ако пожелая някоя от ония там звезди? Нито аз мога да отлетя при нея, нито тя да слезе при мене! Горко на тия, които въздишат по сребърната луна!

Но пан Заглоба също кипна и засумтя. Някое време дори не можеше да говори, а щом овладя яда си, така отвърна с прекъслечен глас:

— Драги мой, ти не ме прави мене на будала и ако искаш да ми кажеш причините, казвай ги като на човек, който се храни с хляб и месо, а не с лудо биле… Защото ако аз бих се побъркал сега и си кажех, че тая ми шапка е луната, която не мога да достигна с ръка, тогава бих тръгнал с гола чутура по града и студът би ми хапал ушите като куче. Аз не воювам с такива основания… Това само зная, че момичето се намира през три стаи оттук, че яде, пие; че като върви, трябва да си движи краката; че при студ носът й се зачервява, а при жега й е горещо; че когато я ухапе комар, я сърби и че само по това може би прилича на луната, че няма брада. Но ако приказваме, както приказваш ти, може да се каже също, че ряпата е астролог. А що се отнася до Кшиша, ако не си опитал, ако не си питал, това е твоя работа, но ако си възбудил любов у девойката, а сега заминаваш, като си казваш „луна“, тогава можеш да нахраниш с каквато си щеш храна своята честност и разум. Така да знаеш!

На това Кетлинг отговори:

— От тая храна, с която се храня, не ми е сладко, а ми горчи в устата. Заминавам, понеже трябва; няма да попитам, тъй като няма за какво. Но ти, ваша милост, ме съдиш криво… Бог вижда колко криво!

— Кетлинг! Аз зная, че си почтен човек, само че не мога да разбера тия ваши маниери. На моето време човек отиваше при девойката и й казваше в очите горе-долу това: „Ако искаш, ще живеем един с друг, не щеш ли, тогаз търси си друг!“ И всеки знаеше какво трябва да прави… А който беше тъпоглав и не смееше сам да говори, изпращаше някой по-сладкодумен от него. Предложих ти и пак ти предлагам. Ще отида, ще й говоря, ще ти донеса респонс, а ти според това или ще заминеш, или ще останеш…

— Ще замина! Другояче не може да бъде и няма да бъде!

— Но ще се върнеш.

— Не! Ваша милост, прояви към мене малко съжаление и да не говорим повече за това. Ако ваша милост искаш да я питаш от собствено любопитство — добре, но не от мое име…

— За Бога! Ти като че ли си я питал вече?

— Да не говорим за това! Прояви малко милост към мене!

— Добре, ще говорим за времето… Дано ви гръм удари заедно с вашите маниери! Да, ти трябва да заминаваш, а аз да проклинам!

— Сбогом, ваша милост.

— Чакай, чакай! Ей сега ще ми мине бесът. Драги Кетлинг, чакай, защото имах да поговоря с тебе. Кога заминаваш?

— Щом си уредя работите. Бих искал да дочакам четвъртината аренда от Курландия, а тоя дом, в който живяхме, бих продал с готовност, ако се намери някой купувач.

— Нека го купи Маковецки или Михал! За Бога, ти няма да заминеш, без да се сбогуваш с Михал, нали?

— От душа бих желал да се сбогувам с него!

— Той ще пристигне всеки момент! Всеки момент! Може би той ще те убеди да се ожениш за Кшиша…

Тук пан Заглоба млъкна, тъй като внезапно го обзе някакво безпокойство.

„Исках да помогна на Михал от добро чувство — помисли той, — но, дявол да го вземе, против неговото желание; ако по тази причина между него и Кетлинг възникне някаква discordia 139 139 Разногласие, свада (лат.). — Бел.прев. , тогава по-добре е Кетлинг да замине…“

Сега пан Заглоба започна да търка с ръка плешивата си глава и най-сетне каза:

— Говорех ти това-онова от искрено доброжелателство към тебе. Така те обикнах, че бих искал да те задържа на всяка цена, затова ти слагах Кшиша като примамка… Но това беше само от доброжелателство… Какво ми влиза в работата на мене, стареца!… Наистина само от доброжелателство… нищо повече. Ами че аз не се занимавам със сватосвания, защото, ако исках да сватосвам, щях да сватосвам себе си… Дай, Кетлинг, муцунката си… и не се сърди!…