Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

Кетлинг взе в прегръдките си пан Заглоба, който наистина се разчувства и веднага поръча да донесат една дамаджанка, като казваше:

— По случай заминаването ти всеки ден ще изпивам по една такава дамаджанка.

И я изпиха, после Кетлинг се сбогува и си тръгна. В това време виното раздвижи фантазията на пан Заглоба; той започна много усилено да размишлява за Баша, за Кшиша, за Володиовски и за Кетлинг; почна да ги свързва в двойки, да ги благославя, накрай се разтъжи за момичетата и си каза:

— Ще отида да видя тия лудетини…

Девойките седяха в една стая от другата страна на трема и бродираха. Пан Заглоба ги поздрави и започна да се разхожда по стаята, като влачеше леко крака, защото те вече не искаха да го слушат, както в миналото, особено ако беше пийнал. Като се разхождаше, той поглеждаше към момичетата, които седяха близко едно до друго, така че светлата главица на Баша почти се опираше в тъмната на Кшиша. Баша плъзгаше след него поглед, а Кшиша бродираше толкова прилежно, че човек едва можеше да улови с око мяркането на иглата й.

— Хм! — обади се Заглоба.

— Хм! — повтори Баша.

— Не ме имитирай, че съм сърдит!

— Сигурно ще ми отреже главата! — извика Баша и се престори на уплашена.

— Кречетало! Кречетало! Кречетало! Езика ще ти отрежа, така да знаеш!

Като каза това, пан Заглоба се приближи съвсем до момичетата, хвана се внезапно за кръста и попита без всякакво встъпление:

— Искаш ли Кетлинг за мъж?

— И още пет като него! — обади се веднага Баша.

— Стой мирно, мухо, не говоря на тебе!… Кшиша, на тебе думам. Искаш ли да се ожениш за Кетлинг?

Кшиша леко побледня, ако и да смяташе отначало, че пан Заглоба пита Баша, а не нея; след това повдигна към стария шляхтич прекрасните си тъмносини очи:

— Не! — отговори тя спокойно.

— Ето, моля! Не! Поне казано кратко! Моля! Моля! И защо не го искаш, ваша милост, ако благоволяваш да ми кажеш?

— Защото не искам никого.

— Кшишка, на другиго ги разправяй тия! — намеси се Баша.

— Какво е предизвикало такова отвращение към брачния живот? — продължаваше да пита пан Заглоба.

— Това не е отвращение, само че искам да постъпя в манастир — отговори Кшиша.

В нейния глас имаше такава сериозност и такава тъга, та и Баша, и пан Заглоба дори за миг не предположиха, че Кшиша се шегува. Само ги овладя толкова силно изумление, че почнаха ту да се споглеждат, ту да заглеждат Кшиша като побъркани.

— Какво? — каза Заглоба пръв.

— Искам да постъпя в манастир! — повтори Кшиша меко. Баша я погледна веднъж и втори път, преметна внезапно ръце през шията й, притисна розовата си уста към бузата й и заговори бързо:

— Кшиша, ще се разрева! Кажи веднага, че това говориш ей така, на вятъра, защото ще се разрева, кълна се в Бога, че ще се разрева!

След срещата си със Заглоба Кетлинг посети и пани Маковецка, на която съобщи, че поради важни работи трябва да остане в града, а може и да замине преди главното си пътуване за няколко седмици за Курландия, поради което не ще може да домакинства лично на пани столникова в селския си дом. Но той я молеше тя и по-нататък да смята както досега този дом за своя резиденция и да живее в него заедно с мъжа си и пан Михал през време на близките вече избори. Пани Маковецка се съгласи, понеже в противен случай домът щеше да остане празен и нямаше да ползва никого.

След тоя разговор Кетлинг изчезна и повече не се показваше нито в странноприемницата, нито по-късно в Мокотов, където пани Маковецка се върна заедно с девойките. Но само Кшиша чувстваше това отсъствие, защото пан Заглоба беше изцяло зает с избора, а Баша и столникова толкова взеха присърце внезапното решение на Кшиша, че не можеха да мислят за нищо друго.

Пани Маковецка обаче дори не се опитваше да отклонява Кшиша от тая стъпка и се съмняваше, че и мъжът й ще вземе да я отклонява; в ония времена противопоставянето на подобно намерение се струваше на хората несправедливост и обида на Бога. Само пан Заглоба въпреки цялата си набожност щеше да има смелост да протестира, ако поне малко държеше на това; но понеже никак не държеше, стоеше си мирно — напротив, беше доволен в себе си, че нещата се нареждаха по начин, който отстраняваше Кшиша от Володиовски и хайдучето. Сега пан Заглоба беше уверен в благополучното осъществяване на най-скритите си желания и с пълна свобода се отдаде на изборната работа; той обикаляше надошлата в столицата шляхта и прекарваше времето си в разговори с отец Олшовски, когото накрай обикна силно и му стана доверен сътрудник.