Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— Чети, ваша милост, нека написаното тук да отговори вместо мене!

След тия думи епископът подканцлер стана да си тръгва, но пан Заглоба го задържа и каза:

— Позволи, ваше достойнство, аз да ти отговоря още нещо. И така най-напред благодаря на Бога, че по-малкият печат 132 132 Подканцлерът е държал по-малък държавен печат, а канцлерът — големия. — Бел.прев. се намира в такива ръце, които умеят да правят хората меки като восък.

— Какво, какво? — попита подканцлерът учуден.

— Второ, предварително заявявам на ваше достойнство, че кандидатурата на княз Михал ми много харесва, тъй като познавах и обичах баща му и съм се бил под негово командване заедно с моите приятели, които също така от душа ще се зарадват при мисълта, че ще могат да проявят и към сина оная любов, която хранеха към великия му баща. Затова аз се хващам с две ръце за тая кандидатура и още днес ще поговоря с пан подкоможи Кшицки, човек с големи връзки и мой близък, който има значително влияние всред шляхтата, понеже мъчно може да не го обича човек. Ние двамата ще направим всичко, което зависи от нас, и дано даде Бог да постигнем нещо.

— Нека ангелите да ви водят — отговори епископът, — щом е така, нищо повече не искам.

— Извинявай, ваше достойнство! Аз пък искам още нещо, а именно — да не би ваше достойнство да си помисли така: „Моите собствени desiderata 133 133 Желания (лат.). — Бел.прев. вложих в устата му, втълпих му, че той по собствен ум invenit 134 134 Е намерил (лат.). — Бел.прев. кандидатурата на княз Михал, с две думи, омачках глупака в ръцете си, сякаш беше от восък…“ Ваше достойнство! Аз ще избирам княз Михал, защото ми е допаднал на сърцето — ето защо!… Защото, както виждам, допада и на ваше достойнство — ето защо… Ще го избирам заради княгинята-вдовица, заради моите приятели, заради доверието, което имам в разума (тук пан Заглоба се поклони), от който е изскочила тая Минерва 135 135 Според римската митология богинята на мъдростта Минерва се е родила от главата на Юпитер. — Бел.прев. , — а не защото съм се оставил да ми втълпят като на малко дете, че това е моя инвенция 136 136 Откритие (лат.). — Бел.прев. ; не затова най-после, че съм глупак, а защото когато някой умен ми каже нещо умно, тогава старият Заглоба казва: „Добре!“

Тук шляхтичът се поклони още веднъж и млъкна. Отначало епископът подканцлер се беше много смутил, но като видя и доброто настроение на шляхтича, и това, че работата взема толкова желан обрат, засмя се от цялата си душа, после се хвана за главата и започна да повтаря:

— Одисей, кълна се в Бога, истински Одисей! Пане брате, който иска да направи нещо хубаво, по различен начин трябва да се отнася с хората, но с вас виждам, че е нужно да се говори направо за същността. Страшно ми допаднахте на сърцето!

— Както на мене княз Михал!

— Да ви даде Бог здраве! Ха! Бит съм, но съм доволен! Вижда се, че сте от стара коза яре… А това пръстенче нека ти бъде за спомен от нашия colloquium 137 137 Разговор (лат.). — Бел.прев. .

Но Заглоба отговори:

— А това пръстенче нека си остане на мястото…

— Вземете го, че ще ми стане криво…

— По никакъв начин! Може би друг път… Някога по-късно… След избора…

Епископът подканцлер разбра и повече не настояваше, но си излезе със светнало лице.

Пан Заглоба го изпрати чак извън портата и на връщане мърмореше:

— Ха, дадох му урок! Намерил кого да залъгва… Но ми направи чест! Сега големците ще се надпреварват да пристигат през тая порта… Интересно какво ли си мислят там жените?

Жените наистина бяха слисани и пан Заглоба порасна в очите особено на пани Маковецка чак до потона и щом се показа, тя веднага викна ентусиазирана:

— Ти, ваша милост, надмина Соломон по ум!

А той беше много доволен:

— Кого казваш, че съм надминал, ваша милост? Почакай, ваша милост, ще видиш тук и хетмани, и епископи, и сенатори; може би ще трябва да се браня от тях; навярно ще ми се наложи да се крия зад завесата…

По-нататъшният разговор бе прекъснат от влизането на Кетлинг.

— Кетлинг, искаш ли повишение? — извика пан Заглоба, упоен от собствения си успех.

— Не — отвърна рицарят тъжно, — защото отново ще трябва да замина за дълго.

Заглоба го изгледа по-внимателно:

— Ти какво си така сякаш подкосен?

— Именно защото заминавам.

— За къде?

— Получих писмо от Шотландия, от стари приятели на баща ми и мои. Работите ми изискват непременно да отида там и може би за дълго… Жал ми е да се разделям с ваши милости, но — трябва!