Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

Кетлинг искаше да каже нещо, но страдаше безкрайно много и само някакви неясни звуци, подобни на стонове, излязоха от устата му; после докосна с пръсти челото на Кшиша и ги държа така известно време в знак, че й прощава и я благославя.

После се разделиха; тя влезе в черквата, а той отново излезе на улицата, за да не се срещне с никого от познатите си в странноприемницата.

Кшиша се върна едва на пладне и като се върна, намери знатен гост; това беше подканцлерът епископ Олшовски. Той беше дошъл неочаквано на посещение у пан Заглоба в желанието си, както казваше сам, да се запознае с такъв голям рицар, „чиито военни подвизи са пример, а разумът ръководител на цялото рицарство в тая великолепна Жечпосполита“.

Пан Заглоба беше наистина много учуден, но и не по-малко доволен, че му се прави толкова голяма чест пред жените; и той се надуваше страшно, почервеняваше, потеше се, но едновременно гледаше да покаже на пани столникова, че е свикнал с подобни посещения на най-висши сановници в страната и че това не му прави никакво впечатление.

Кшиша, след като беше представена на негово преосвещенство и целуна покорно ръцете му, седна при Баша, доволна, че никой няма да прочете по лицето й следите от неотдавнашните вълнения.

В това време подканцлерът епископ Олшовски обсипваше пан Заглоба толкова обилно и непринудено с похвали, че сякаш непрекъснато вадеше нови запаси от виолетовите си, обшити с дантели ръкави.

— Ти, ваша милост, не мисли — казваше той, — че само любопитството да се запозная с първия между рицарите мъж ме е довело тук, защото, макар възхищението да е основателна почит към героите, все пак, където при храбростта са си избрали sedes 127 127 Резиденция, седалище (лат.). — Бел.прев. , експериенция и остър разум, там хората са свикнали да ходят на поклонение и за собствена полза.

— Експериенцията — каза пан Заглоба скромно — особено във военния занаят иде с възрастта и може би затова още покойният пан Конецполски, баща на хоронжия, понякога ме питаше за съвет, а после и пан Миколай Потоци, и княз Йереми Вишньовецки, и пан Сапеха, и пан Чарнецки, — но що се отнася до прозвището ми Одисей, срещу него винаги съм възразявал от модестия.

— И все пак то е така свързано с ваша милост, че случва се някой вместо да каже истинското име, само рече: „Нашият Одисей“ — и всички веднага отгатват кого ораторът има наум. Затова именно в днешните трудни и превратни времена, когато не един се колебае в себе си и не знае накъде да се обърне, при кого да застане, аз си рекох: „Ще отида! Ще чуя мнението му, ще се отърва от съмненията си, със светъл съвет ще се просветя.“ Ти, ваша милост, отгатваш, че искам да говоря за близкия избор, при който всяка censura candidatorum 128 128 Оценка на кандидатите (лат.). — Бел.прев. може да доведе до нещо добро, а какво остава за такава, която ще излезе от устата на ваша милост. Чувах вече между рицарите да се повтаря с най-голямо одобрение, че ваша милост не гледаш със задоволство на ония чужденци, които се натискат за нашия великолепен трон. В жилите на кралете Ваза, бил си казал, ваша милост, е текла ягелонска кръв, поради това не биха могли да бъдат смятани за чужди, но тия чужденци, бил си казал, ваша милост, нито нашите старополски обичаи знаят, нито свободите ни ще съумеят да зачетат и от това може лесно да възникне absolutum dominium. Признавам, ваша милост, че това са дълбоки слова, но прости, ако попитам дали наистина си ги казал или opinio publica 129 129 Общественото мнение (лат.). — Бел.прев. вече по навик на първо място на тебе приписва всички по-дълбоки сентенции.

— Свидетели са тия жени — отговори Заглоба. — И при все че те не са вещи по тия въпроси, нека говорят, щом провидението със своите неизповедими решения им е признало дар слово наравно с нас!

Епископът подканцлер погледна неволно към пани Маковецка, а после към двете притиснати една до друга девойки. Настана кратка тишина. Внезапно се чу сребристият глас на Баша.

— Аз не съм чула!

След тия думи Баша страшно се смути и се изчерви чак до ушите особено защото пан Заглоба каза веднага:

— Прости, ваше достойнство! То е младо, та е палаво! Но quod attine 130 130 Що се отнася (лат.). — Бел.прев. до кандидатите, много пъти съм казвал, че от тия чужденци полската свобода ще има да плаче.

— И аз се боя от това — отвърна епископ Олшовски, — но дори да искахме да изберем някой Пяст, кръв от нашата кръв, плът от нашата плът, кажи, ваша милост, накъде да се обърнат сърцата ни? Самата мисъл на ваша милост за Пяст е велика и като пожар се шири в страната ни, защото чувам, че навсякъде по сеймиките, където не са подкупени, се чува един глас: „Пяст! Пяст!“