Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

И докато слисаният Кетлинг успее да изрече една дума, тя добави още:

— Забрави всичко, което беше!…

След малко двамата се намериха в стаята.

Лакеят спеше на един стол, а пан Заглоба на друг. Но влизането на младите ги събуди. Заглоба отвори окото си и започна да мига с него полузамаян. Постепенно обаче съзнанието му за времето и лицата се възвърна.

— О, вие ли сте! — каза той, като опъваше пояса си надолу. — Сънувах, че новият избор е станал, а избраният е Пяст 120 120 Пястите са най-старата княжеска и кралска династия в Полша. В случая — че за крал е бил избран поляк. — Бел.прев. . Бяхте ли на тераската?

— Бяхме.

— А душата на Мария Людвика не се ли показа случайно пред вас?

— Показа се! — отвърна Кшиша глухо.

След като излязоха от замъка, Кетлинг имаше нужда да събере мислите си и да се отърси от изумлението, което предизвика у него постъпката на Кшиша, та се сбогува с нея и със Заглоба още при портата и те двамата тръгнаха обратно за странноприемницата. Баша и пани столникова също се бяха вече върнали от болната и пани столникова посрещна пан Заглоба със следните думи:

— Получих писмо от мъжа си, който още се намира в станицата 121 121 Укрепено казашко селище. — Бел.прев. при Михал. И двамата са здрави и съобщават, че скоро ще бъдат тук. Има писмо от Михал до ваша милост, а за мене само постскриптум в писмото на мъжа ми. Съпругът ми пише също така, че спечелил процеса с Жуброви за един имот на Баша. Сега вече там наближавали сеймиките… Разправя, че името на Собески имало страшно голямо влияние там, та и сеймикът щял да мине според неговото желание. Всичко живо се готвело да дойде на избора, но нашите места щели да вървят с пан коронния маршал. Там било вече топло и валели дъждове… У нас във Верхутка изгорели стопанските постройки… Един ратай запалил огън и понеже имало вятър…

— Къде е писмото на Михал до мене? — попита пан Заглоба, като прекъсна потока от новини, издумани на един дъх от добрата пани столникова.

— Ето го! — отговори пани столникова и му подаде писмото. — Понеже имало вятър, а хората били на панаир…

— Как са дошли тия писма? — отново попита Заглоба.

— Пристигнали в дома на пан Кетлинг, а оттам ги донесе слуга. А понеже, казвам, имало вятър…

— Искаш ли да чуеш, ваша милост благодетелко?

— Да, много моля.

Пан Заглоба строши печатите и почна да чете, отначало полугласно за самия себе си, после високо за всички:

„Това е първото писмо, което ви изпращам, но навярно няма да има второ, защото тук пощите са несигурни, а аз personaliter 122 122 Самолично (лат.). — Бел.прев. скоро ще се намеря между вас. Тук на полето е хубаво, но сърцето страшно ме тегли към вас, а размишленията и спомените нямат край, поради което solitudo 123 123 Самотността (лат.). — Бел.прев. ми е по-приятно от компанията. Предполаганото сражение отмина, понеже ордите си седят мирно, само по-малки групи вилнеят по полята, но ние така успешно ги изненадахме на два пъти, че не остана дори свидетел на поражението им.“

— Ех, че са ги загрели! — извика Баша радостно. — Няма по-хубаво нещо от войниклъка!

„Тия от паплачта на Дорошенко (четеше по-нататък Заглоба) биха искали да се поборят с нас, но без ордата не смеят. Пленниците признават, че никакъв по-голям чамбул няма да тръгне отнякъде, а и аз мисля същото, защото, ако смятаха да правят нещо такова, щеше вече да е сторено, тъй като от една седмица тревата вече се раззелени и конете има какво да пасат. Тук-таме из долищата все още се е запазил малко сняг, но високата степ е зелена и духа топъл вятър, от който конете почват да си сменят косъма, а това е най-сигурният signum 124 124 Знак (лат.). — Бел.прев. на пролетта. Аз вече изпратих искане за пермисия 125 125 Уволнение (лат.). — Бел.прев. , която очаквам всеки ден и веднага тръгвам… В пазенето ще ме замести пан Нововейски, а работата е толкова малко, че с Маковецки по цели дни ходехме на лов за лисици само за развлечение — нали пролетно време кожите им не струват нищо. Има също така много дропли, а моят слуга застреля пеликан с ловна пушка. Прегръщам ваша милост от цялото си сърце, на пани сестра ми целувам ръцете, а също на панна Кшиша, на чиято благосклонност fortissime 126 126 Най-силно (лат.). — Бел.прев. се предоставям и най-много за това именно се моля на Бога да я намеря непроменена, за да имам все така разтуха от нея. Поклони се, ваша милост, от мене на панна Баша. Нововейски на няколко пъти изля яда си за мокотовската динена кора върху тукашната паплач, но още го обзема ярост; личи си, че не му е минало съвсем. Предоставям ви на Бога и пресветата му милост.