Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

Кшиша му беше сърдечно благодарна за това. Изобщо тая вечер мина за нея с трудности, но приятно. Когато наближи полунощ, оркестърът престана да свири, дамите се сбогуваха с компанията, а рицарите взеха да вдигат чаша след чаша и започна по-шумна забава, в която пан Заглоба пое хетманския пост.

Башка отиде горе весела като птичка, понеже се бе забавлявала чудесно, та преди да коленичи за молитва, захвана да лудува, да бъбри, да имитира разни гости, най-сетне запляска с ръце и каза на Кшиша:

— Отлично стана, че тоя твой Кетлинг пристигна! Поне войни няма да липсват! Ох! Нека само се свърши постът, ще има да танцуваме до припадане. Ех, че ще си поживеем! А пък на твоя годеж с Кетлинг, пък на сватбата ти! Ако не обърна къщата наопаки, татари да ме вземат в плен! Какво ли би било, ако ни вземат, а? Ех, че чудо ще бъде! Добър е тоя Кетлинг! Той за тебе докарва музиканти, но и аз се веселя покрай тебе. За тебе той ще устройва какви ли не чудесии, докато не направи ето така!…

При тая думи Башка се хвърли внезапно на колене пред Кшиша, прегърна я през кръста и заговори, като имитираше ниския глас на Кетлинг:

— Ваша милост панно! Аз те обичам толкова много, ваша милост, че не мога да дишам… Обичам ваша милост и пеш, и на коня, и на гладно сърце, и след ядене, и навеки, и по шотландски… Искаш ли да бъдеш моя?

— Башка! Ще се разсърдя! — викаше Кшиша.

Но вместо да се сърди, грабна я в прегръдките си и започна да я целува по очите, като уж се мъчеше да я повдигне.

Пан Заглоба знаеше много добре, че малкият рицар клонеше повече към Кшиша, а не към Башка, но тъкмо затова реши да отстрани Кшиша. Той познаваше Володиовски до най-големи тънкости и беше убеден, че стига да няма възможност да избира, пан Михал непременно ще се обърне към Баша, в която самият стар шляхтич така се бе заслепил, та в главата му не можеше да се побере, че някой може да цени друга повече от нея. И смяташе, че не би могъл да направи по-голяма услуга на Володиовски от сватосването му със своето хайдуче, затова цял се разтапяше при мисълта за едно такова семейство. На Володиовски беше сърдит, на Кшиша също; наистина той предпочиташе пан Михал да се ожени за Кшиша, отколкото за никоя, но беше решил да направи всичко, за да го ожени за хайдучето.

И тъкмо защото му беше известно влечението на малкия рицар към Дрогойовска, реши колкото е възможно по-скоро да направи от нея пани Кетлинг.

Отговорът обаче, който получи след петнайсетина дни от Скшетуски, го поразколеба в решението му.

Скшетуски го съветваше да не се меси в тия неща, понеже се страхуваше, че така могат да възникват големи вражди между двамата приятели. Това и пан Заглоба не желаеше, затова у него се обадиха известни укори на съвестта, които успокояваше със следните разсъждения:

— Ако Михал и Кшиша си бяха дали дума и ако тогава вбивах Кетлинг като клин между тях, въпросът щеше да бъде друг! Соломон казва: „Не си тикай гагата, дето не ти е работа“ — и е прав. Но всеки е свободен да пожелава това или онова. Най-сетне какво всъщност съм сторил аз? Нека да ми каже някой какво!

При тия думи пан Заглоба се хвана за кръста, издаде долната си устна напред и загледа предизвикателно стените на стаята си, сякаш от тях чакаше укори, но понеже стените не отговориха нищо, той продължи сам:

— Казах на Кетлинг, че съм нарекъл хайдучето за Михал. Нямам ли право да кажа това? Не е ли истина? Да ме заяде подагра, ако някоя друга пожелая за Михал!

Стените с пълното си мълчание признаха правотата на пан Заглоба.

А той продължаваше:

— Казах на хайдучето, че Кетлинг е хлътнал по Дрогойовска — не е ли вярно? Нима той не ми призна това, нима не въздишаше, седнал при печката, та чак пепел хвърчеше из стаята? А каквото видях, това съм казал на другите. Скшетуски е реалист, но и моят ум не е за хвърляне на кучетата. Сам зная какво може да се каже и кое е по-добре да се замълчи… Хм! Пише да не съм се месел в нищо! И така може да стане. Дотолкова ще стоя настрана, че когато останем трима с Кшиша и Кетлинг в стаята, ще си излизам и ще ги оставям сами. Нека се оправят без мене. И смятам, че ще се оправят. Никаква помощ не им трябва, защото и без това така напират един към друг, та очите им святкат. На това отгоре иде и пролет, а през тоя сезон не само слънцето, но и страстите започват по-силно да горят… Добре! Ще се откажа, пък да видим какво ще излезе…

Резултатът щеше да последва скоро. За страстната седмица всички от Кетлинговата къща се преместиха във Варшава и се настаниха в една странноприемница на улица Длуга, за да бъдат близо до черквите, да ходят колкото си искат на службите и едновременно да наситят очите си на празничната градска врява.