Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— Но знаеш, че това не е шапка, нито три лакта сукно за гащи, нито подпръг, нито подопашник, нито бъркани яйца със сирене, нито манерка с водка. Щом си сигурен в това, за останалото попитай Кшиша, а ако искаш, ще я попитам аз.

— Не прави това, ваша милост — отговори Кетлинг усмихнат. — Щом ще трябва да се давя, нека поне още няколко дни да ми се струва, че плувам.

— Виждам, че за битка шотландците са добри момчета, но за амори съвсем ги не бива. И срещу жената е нужен устрем както срещу неприятеля. Veni, vidi, vici! 117 117 Дойдох, видях, победих (думи на Юлий Цезар) (лат.). — Бел.прев. — това беше моята максима…

— След време, ако се явят изгледи да се изпълнят най-горещите ми желания — каза Кетлинг, — може би ще помоля ваша милост за приятелски auxilium 118 118 Помощ, подкрепа (лат.). — Бел.прев. . При все че получих полско поданство, че благородна кръв тече в жилите ми, все пак името ми тук е неизвестно и не зная дали пани столникова…

— Пани столникова ли? — прекъсна го Заглоба. — За нея не се страхувай. Пани столникова е същинска кутия за музика. Както я навия, така ще засвири. Веднага отивам при нея. Дори тя трябва да бъде предупредена, за да не гледа накриво на твоите залитания по момичето, защото вашият шотландски начин е един, а нашият — друг. Аз няма да говоря веднага от твое име, само ще спомена, че момичето ти е харесало и че би било добре, ако от това брашно омесим хляб. За Бога, веднага отивам, а ти не се страхувай, аз съм свободен да кажа какво ми харесва.

И въпреки че Кетлинг още го задържаше, пан Заглоба стана и излезе.

По пътя срещна забързаната както обикновено Баша, на която каза:

— Знаеш ли, Кшиша съвсем е оплела Кетлинг.

— Той не е първият! — отвърна Баша.

— А на тебе не ти ли е криво?

— Кетлинг е кукла! Любезен кавалер, но кукла! Ударих си коляното в теглича, това е по-важно.

Тук Баша се наведе и захвана да разтрива коляното си, като същевременно гледаше пан Заглоба, а той каза:

— За Бога! Бъди предпазлива! Къде търчиш сега?

— При Кшиша.

— А тя какво прави?

— Тя ли? От някое време непрекъснато ме целува и се отърква о мене като котка.

— Не й казвай, че Кетлинг е хлътнал по нея.

— Ами, много ще издържа!

Пан Заглоба знаеше добре, че Баша няма да издържи, и само затова й забраняваше.

И той продължи пътя си, много доволен от своята хитрост, а Баша се втурна като бомба при панна Дрогойовска.

— Ударих си коляното, а Кетлинг е влюбен в тебе до смърт! — извика тя още от прага. — Не забелязах, че един теглич стърчи от каруцарнята… и бух! Звезди ми изскочиха от очите, но няма нищо. Пан Заглоба ме помоли да не ти съобщавам това. Не ти ли думах, че ще стане така? Веднага ти казах, а ти искаше да ми втълпиш същото на мене! Не бой се, познавам те! Още ме боли малко! Аз не ти говорех за пан Нововейски, но за Кетлинг, охо! Сега обикаля по цялата къща, държи се за главата и сам си приказва. Много хубаво, Кшиша, много хубаво! Шотландец, шотландец, котарак, котарак!

Тук Баша насочи пръст близо до очите на другарката си.

— Баша! — извика Дрогойовска.

— Шотландец, шотландец, котарак, котарак!

— Колко съм нещастна аз, колко съм нещастна! — възкликна внезапно Кшиша и се обля в сълзи.

След малко Башка започна да я утешава, но това никак не помогна и девойката се разрида както никога през живота си.

И наистина в цялата къща никой не знаеше колко нещастна е тя. От няколко дни беше като в треска, лицето й побледня, очите хлътнаха, гърдите се повдигаха в късо и прекъслечно дишане. С нея беше станало нещо странно; тя сякаш бе изпаднала в дълбока немощ и това не беше станало бавно, постепенно, а изведнъж; то я бе грабнало като вихър, като буря; разпалило кръвта й като огън, озарило въображението й като светкавица. Тя нито за миг не можа да окаже съпротива на тая сила, толкова безмилостно внезапна. Спокойствието я бе напуснало. Волята й беше като птица с пречупени криле…

Тя сама не знаеше дали обича Кетлинг или го мрази и при тоя въпрос я обземаше безкраен страх; но чувстваше, че сърцето й бие толкова бързо поради него; че главата й мисли така безредно само за него; че той я изпълва, че е около нея и над нея. И няма начин да се защити от това! По-лесно би било да не го обича, отколкото да не мисли за него, защото очите й бяха упоени от неговия изглед, ушите й — заслушани в гласа му, а цялата й душа бе изпълнена с него… Сънят не я отърваваше от тоя натрапник и щом тя притвореше очи, лицето му веднага се навеждаше над нея и шепнеше: „Ти за мене си по-скъпа от царство, от скиптър, от слава, от богатство…“ И тая глава беше толкова близо, толкова близо, че дори в мрака кървава руменина обливаше челото на девойката. Тя беше украинка с гореща кръв, та някакви непознати огньове пламваха в гърдите й, огньове, за които досега не знаеше, че могат да съществуват, но под чиято жар я обземаше едновременно и страх, и срам, и необикновена немощ, и някаква отпадналост, болезнена и в същото време приятна. Нощта не й носеше почивка. Овладяваше я все по-силна умора като след тежък труд.