Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— И все пак — отново започна рицарят, — ако е тежко да обичаш, още по-тежко е да не обичаш, защото кого ще задоволи разкошът, славата, богатството, уханието или скъпоценностите без любов?… Кой няма да каже на любимата си: „Ти си за мене по-скъпа от царство, от скиптър, от здраве, от дълголетие?“… А понеже всеки с готовност би отдал живота си за любовта, значи, че любовта е по-ценна от живота…

Кетлинг свърши.

Девойките седяха сгушени една до друга и се възхищаваха и от нежността на неговия говор, и от майсторската му реч, чужда на полските кавалери; докато пан Заглоба, който бе задрямал към края, се събуди и като мигаше с очи, поглеждаше ту едната девойка, ту другата, ту Кетлинг, най-сетне се опомни и попита със силен глас:

— Какво казвате?

— Казваме на ваша милост лека нощ — обади се Баша.

— Аха! Сещам се; говорехме за любовта. И какъв беше краят?

— Отвътре — по-хубава, отвън — по-лоша.

— Няма какво! Уморих се. Ами че това: любене, плачене, въздишане!… Но аз намерих още една рима, а именно: „дремане…“ и тя ми се вижда най-добра, че е вече късно. Лека нощ на цялата компания и стига вече с тия амори… Боже, Боже! Котаракът мяучи дотогава, докато изяде пръжките, а после се облизва… И аз навремето си приличах на Кетлинг като две капки вода и любех, и така се забравях, че цял час можеше някой овен да ме блъска отзад, докато забележа. Но на старини дай ми да си почина здравата, особено когато любезният домакин не само че ще ме изпрати, но и ще пийне с мене преди лягане.

— На услугите ти, ваша милост! — каза Кетлинг.

— Да вървим вече. Гледайте колко високо е вече месецът. Утре ще имаме хубаво време, изясни се и е светло като ден. Кетлинг е готов да ви говори цяла нощ за любов, но помнете, козлета, че той е уморен от пътя.

— Не съм уморен, защото два дни почивах в града. Страхувам се само, че техни милости не са свикнали да стоят до късно.

— Нощта би минала бързо, когато човек слуша ваша милост — каза Кшиша.

— Няма нощ там, където слънце свети! — отговори Кетлинг.

После са разотидоха, защото наистина беше вече късно. Девойките спяха заедно и обикновено говореха дълго, преди да заспят, но тази вечер Баша не можа да разприказва Кшиша; колкото първата имаше желание да разговаря, толкова втората беше мълчалива и отговаряше с недомлъвки. А няколко пъти, когато Баша в разговора за Кетлинг почна да измисля остроумия, да му се понасмива, да го имитира, Кшиша я прегръщаше с безкрайна нежност през шията и я молеше да се откаже от това лекомислие.

— Той е стопанин тук, Баша — казваше тя, — а ние живеем под негов покрив… пък и видях, че те обикна веднага.

— Откъде знаеш? — питаше Баша.

— Та кой ли не би те обикнал? Тебе те обичат всички… и аз… много!

При тия думи тя приближи чудното си лице до лицето на Баша, притисна се до нея и зацелува очите й.

Най-после си легнаха, но Кшиша дълго не можа да заспи. Обземаше я безпокойство. Навремени сърцето й биеше толкова силно, че притискаше двете си ръце към атлазените си гърди, за да потуши туптенето му. Също така навремени, особено когато се опитваше да притвори очи, й се струваше, че някаква прекрасна като сън глава се навежда над нея, а тих глас й шепне на ухото:

— Ти си за мене по-скъпа от царство, от скиптър, от здраве, от дълголетие и живот!

Няколко дни по-късно пан Заглоба писа на Скшетуски писмо със следния завършек:

„А ако не намина у дома преди избора, не се чудете. Това ще бъде не поради слабото ми чувство към вас, но защото дяволът не спи, а пък аз не искам вместо птичето в шепата ми да остане нещо нечисто. Лошо ще бъде, ако при завръщането на пан Михал не ще мога да му кажа: «Оная е сватосана, а хайдучето vacat 112 112 Свободно, незаето е (лат.). — Бел.прев. !» Всичко е в ръцете на Бога, но аз мисля, че тогава не ще има нужда да насилваме Михал, нито да се правят дълги praeparationes 113 113 Приготовления (лат.). — Бел.прев. , а вие ще дойдете вече при опечена работа. Засега по подобие на Одисей ще трябва да кроя разни хитрости и много пъти да украсявам нещата, което не ми е твърде лесно, понеже през целия си живот съм слагал истината над всичко и с удоволствие съм се хранил с нея. Но за Михал и за хайдучето и това ще поема върху себе си, защото и двамата са от чисто злато. Прегръщам двама ви и заедно с хлапетата ви притискам до сърцето си, като ви поверявам на всевишния Бог.“

Пан Заглоба написа писмото, посипа листа с пясък, опуха го с длан, прочете го още веднъж, като го държеше далече от очите си, после го сгъна, свали от пръста си пръстена, наслюнчи го и тъкмо когато се готвеше да запечата писмото, влезе Кетлинг.