Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— Това е нищо! — казваше той. — Ти още не си видял хайдучето! Едната е хубавица, но и другата е мед, мед! Как си, Кетлинг? Да ти даде Бог здраве! Ще се обръщам към тебе на „ти“! Съгласен си, нали? За мене, стария, така е по-удобно… Радваш ли се на гостите, а?… Пани Маковецка отседна тук, защото през време на конвокацията беше трудно да се намери странноприемница, но сега вече е по-лесно и сигурно ще се изнесе, че не е прилично да живее с момичета в ергенски дом — току-виж хората почнали да гледат накриво и да пускат разни клюки…

— За Бога. Никога не ще позволя това! Володиовски ми е не приятел, а брат, ето защо мога да приема пани Маковецка под покрива си като сестра. Най-напред се обръщам към ваша милост, панно, за застъпничество, а ако трябва, и на колене ще моля!

При тия думи Кетлинг коленичи пред Кшиша, хвана й ръка, притисна я до устата си и я загледа в очите умолително, едновременно весело и тъжно; а тя пламна особено защото Заглоба викна веднага:

— Едва пристигнал и вече е на колене пред нея. За Бога, ще кажа на пани Маковецка, че съм ви сварил така!… Смело, Кетлинг!… Кшиша, запознай се, ваша милост панно, с дворцовите обичаи!

— Аз не познавам дворцовите обичаи! — шепнеше девойката безкрайно смутена.

— Мога ли да разчитам на застъпничество? — питаше Кетлинг.

— Стани, ваша милост пане!…

— Мога ли да разчитам на застъпничество? Аз съм брат на пан Михал. Той ще бъде онеправдан, ако тоя дом опустее!

— Моето желание не струва нищо тук — отговори посъвзелата се Кшиша, — но трябва да бъда благодарна за вашето.

— Благодаря! — отвърна Кетлинг, като притискаше ръката й към устата си.

— Ха! Навън е мраз, а Купидон е гол; все пак мисля, че стига да се вмъкне тук, няма да измръзне в тая къща! — възкликна Заглоба.

— Стига, ваша милост! — каза Кшиша.

— А виждам вече, че само от въздишките ще настъпи затопляне! От нищо друго, само от въздишките!…

— Благодаря на Бога, че не си загубил веселото си настроение, ваша милост — каза Кетлинг, — защото веселостта е признак на здраве.

— И на чиста съвест, и на чиста съвест! — отвърна Заглоба. — Божият мъдрец казва: „Тоя се чеше, когото го сърби“, а мене нищо не ме сърби, затова съм весел! А ти как си, Кетлинг? О, дявол да го вземе! Какво виждам? Нали беше по полски облечен, с калпаче от рис и със сабя, а сега пак си се пременил като някакъв англичанин и ходиш с тънки крака, сякаш си жерав?!

— Защото бях дълго време в Курландия, където не носят полски дрехи, а сега два дни прекарах у английския резидент 108 108 Посланик (лат.). — Бел.прев. във Варшава.

— Значи ти се връщаш от Курландия?

— Да. Моят осиновител умря и там именно ми е оставил друг имот.

— Вечна му памет! Той католик ли беше?

— Да.

— Поне тази утеха имаш. А ти да не би да ни напускаш заради тоя курландски имот?

— Тук искам да живея и умра! — отговори Кетлинг и погледна към Кшиша.

А тя веднага спусна дългите си ресници върху очите.

Пани Маковецка се върна, когато беше вече съвсем тъмно, а Кетлинг излезе чак пред портата, за да я посрещне, и я поведе към къщи с такава почит, сякаш това беше самовластна княгиня. Тя искаше още на другия ден да си потърси друга квартира в самия град, но упоритостта й не постигна нищо. Младият рицар дотогава я моли, дотогава се позоваваше на братските чувства между него и Володиовски, дотогава стоя на колене, докато най-сетне тя се съгласи и по-нататък да остане в неговия дом. Решиха само, че и пан Заглоба ще остане още някое време, та да запази жените от злите езици със своя авторитет и възраст. Той се съгласи с готовност, защото се беше безкрайно привързал към хайдучето, а при това бе започнал да си крои в главата известни планове, които непременно изискваха неговото присъствие. Двете девойки бяха доволни, а Баша веднага застана на страната на Кетлинг.

— Днес и без това няма да се изнесем — каза тя на още нерешилата си пани столникова, — а после е все едно дали една нощ или двайсет.

Кетлинг се хареса и на нея, както на Кшиша, защото той се харесваше на всички жени; при това Баша никога досега не беше виждала чужденец кавалер освен офицери от чуждестранната пехота, хора с по-нисък чин и доста прости; затова тя се въртеше около него, разтърсваше кичурите си, издуваше ноздри и с детско любопитство го разглеждаше толкова натрапчиво, че дори чу тих укор от пани Маковецка. Но въпреки укора тя не престана да го проучва с очи, сякаш искаше да оцени колко струва като воин, а накрай започна да разпитва пан Заглоба за него: