Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

В първия миг на Кшиша се стори, че вижда картина или че е заспала и сънува: толкова прекрасно видение стоеше пред нея… Непознатият беше млад човек, облечен с черни чуждестранни дрехи, с бяла дантелена яка, която се спускаше чак на раменете. Още в детството си Кшиша беше видяла веднъж пан Арцишевски 106 106 Кшищоф Арцишевски (1592–1656), полски военен, прекарал дълги години на холандска служба. През 1629 г. с чин капитан от пехотата взел участие в две експедиции до Бразилия, където допринесъл за превземането на град Олинда (окръг Пернамбуко) и укрепените фортове Ресиф и Араял. Накрая Арцишевски бил произведен в чин генерал от артилерията и адмирал на холандските морски сили в Бразилия. След завръщането си в Полша участвал в сражението край Пилавце с Богдан Хмелницки, а по-късно подготвил и ръководил отбраната на Лвов. — Бел. elemag_an , генерал от коронната артилерия, облечен по същия начин, който с тая си носия, както и с необикновената си хубост беше останал дълго в паметта й. Ето така беше облечен и тоя младеж, само че с красотата си безкрайно засенчваше и пан Арцишевски, и всички мъже по земята. Косата му, подстригана равно над челото, се виеше на светли къдрици от двете страни на лицето и беше направо чудесна. Веждите му бяха тъмни и се открояваха ясно върху бялото като мрамор чело; очите мили и тъжни, мустаците руси и руса остра брадичка. Това беше рядка глава, в която благородството се съчетаваше с мъжественост; глава, едновременно ангелска и рицарска. Дъхът на Кшиша спря в гърдите, тя гледаше, но не вярваше на очите си, нито можеше да разбере дали пред себе си има привидение или действителен човек. А той постоя някое време неподвижен, слисан или от учтивост престорен на слисан от хубостта на Кшиша; накрая тръгна от вратата към нея и като сведе шапка доземи, почна да мете пода с перата й. Кшиша стана, но краката й трепереха и тя затвори очи, като ту пламваше в огън, ту побледняваше.

Изведнъж гласът на непознатия прозвуча нисък и мек като кадифе:

— Аз съм Кетлинг ъф Елгин. Приятел и другар по оръжие на пан Володиовски. Прислугата вече ми каза, че имам неизразимото щастие и чест да гостуват под моя покрив сестрата и роднини на моя Палант 107 107 Герой на Виргилиевата „Енеида“, верен приятел на Еней. — Бел.прев. , но прости, достойна панно, моето стеснение, защото прислугата не ми каза това, което виждат очите, а и самите ми очи не могат да понесат твоя блясък…

С такъв комплимент рицарят Кетлинг приветства Кшиша, но тя не му се отплати със същото, тъй като не можа да намери сили за нито една дума. Досети се само, че като свърши речта си, той навярно й прави втори поклон, защото в тишината тя отново чу шумоленето на перата по пода. Кшиша чувстваше също така, че трябва, че непременно трябва да отговори нещо и да се отблагодари за комплимента с комплимент, понеже иначе може да бъде сметната за невъзпитана, но ето че не може да си поеме дъх, пулсът й бие в слепите очи и в ръката, гърдите се повдигат и отпускат, сякаш се е страшно уморила. Отваря клепачи — той стои пред нея с леко приведена глава, с възхищение и почит на чудното си лице. С разтреперани ръце Кшиша хвана роклята си, за да направи поне реверанс пред кавалера, но за щастие в същия миг зад вратата се чу зов: „Кетлинг! Кетлинг!“ и в стаята се втурна пан Заглоба с отворени прегръдки и запъхтян.

Тогава двамата се прегърнаха, а през това време девойката се мъчеше да дойде на себе си и същевременно погледна два-три пъти към рицаря. А той прегръщаше пан Заглоба сърдечно, но с онова необикновено благородство във всяко движение, което или бе наследил от прадедите си, или бе придобил по изискани кралски и магнатски дворове.

— Как си? — викаше пан Заглоба. — Разполагам се в твоя дом като в мой собствен. Дай да те разгледам! Ха! Отслабнал си! Да не е някаква любов? Уверявам те, отслабнал си! Знаеш ли, че Михал замина да командва хоронгва. О, много хубаво си сторил, че пристигна. Михал вече не мисли за манастир. Тук е дошла сестра му с две панни. Девойки като репички! Едната е Йежорковска, другата Дрогойовска. За Бога, панна Кшиша е тук. Извинявам се, ваша милост панно, но да му изпръснат очите на оня, който отрече твоята хубост, а тоя кавалер трябва вече да я е видял.

Кетлинг се поклони за трети път и каза усмихнат:

— Оставих къщата казарма, а я намерих Олимп, защото богиня видях, като влизах.

— Кетлинг! Как си? — извика за втори път Заглоба, на когото се видя малко едното приветствие, та за втори път грабна новопристигналия в прегръдките си.