Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— Я ми кажи какво му рече?

— Въпросът му беше бърз, защото той е решителен, но и отговорът беше бърз, понеже и аз съм решителна: „Не!“

— Отлично си постъпила! Дай да те прегърна! А той какво? Лесно ли отстъпи?

— Попита дали с течение на времето не ще може да постигне нещо! Жал ми беше за него, но не и не; нищо не може да излезе от това!…

Тук Баша изду ноздри, и взе да тръска коса малко тъжно и сякаш замислена.

— Ще ми кажеш ли причините? — попита Заглоба.

— Същото искаше и той, но напразно; на него не ги казах и на никого няма да ги кажа.

— А може би — каза Заглоба, като я гледаше втренчено в очите, — може би в сърцето си носиш някакво скрито чувство, а?

— Ами, чувство! — извика Баша.

После скочи от мястото си и започна да повтаря бързо, сякаш искаше да скрие смущението си:

— Не искам пан Нововейски! Не искам пан Нововейски! Не искам никого! Защо ми досаждаш, ваша милост? Защо ми досаждат всички?…

Внезапно се разплака.

Пан Заглоба я утешаваше, както можеше, но тя през целия ден беше тъжна и сърдита.

— Пане Михале! — каза пан Заглоба на обед. — Ти заминаваш, но в това време Кетлинг ще се върне, а той е хубавец над хубавците! Не зная какво ще правят момичетата, но мисля, че като се върнеш, ще ги намериш влюбени.

— Много хубаво! — отговори Володиовски. — Веднага ще го сватосаме за панна Баша.

Баша впи в него погледа си на рис и рече:

— Защо, ваша милост, не си така грижлив и за Кшиша?

При тия думи малкият рицар съвсем се обърка и отговори:

— Ти, ваша милост панно, още не познаваш силата на Кетлинг, но ще я опознаеш!

— А защо да не я опознае Кшиша? Нали не аз пея:

Сега пък Кшиша се обърка на свой ред, а малката оса продължаваше да говори:

— В краен случай ще помоля пан Нововейски да ми заеме щита си, но не зная как Кшиша ще се отбранява, щом ваша милост заминеш, а тя се изправи пред такава опасност.

Ала Володиовски се беше вече съвзел, та отговори малко остро:

— Може би и тя ще намери с какво да се отбранява дори по-добре от ваша милост!

— Как?

— Тя е по-малко плашлива, а е по-сериозна и по-разсъдлива…

Пан Заглоба и пани столникова помислиха, че сприхавото хайдуче веднага ще се изправи за борба, но за тяхна голяма почуда „хайдучето“ наведе глава над чинията и едва след малко каза с тих глас:

— Ако ваша милост се сърди, извинявам се и пред тебе, и пред Кшиша…

Пан Михал получи разрешение да пътува през където би искал, затова тръгна през Ченстохова, за да посети гроба на Ануша. Той изплака над него останалите си сълзи и продължи пътя си, а под влияние на пресните спомени почваше да мисли, че все пак тоя таен годеж с Кшиша беше твърде преждевременен. Чувстваше, че скръбта и траурът имат в себе си нещо свято и неприкосновено, което трябва да бъде съхранявано, докато само не се възнесе като мъгла към небето и не се разсее в безкрайните простори.

Наистина имаше такива, които се женеха един-два месеца след овдовяването си, но те не са се готвели за камедули, нито нещастието ги е сполитало пред прага на щастието след цели години очакване. Най-сетне, ако простите хора не зачитаха светостта на траура, нима е достойно да се следва примерът им?

И така пан Володиовски пътуваше за Рус, а по пътя го съпровождаше гризене на съвестта. Беше обаче дотолкова справедлив, че сам поемаше цялата вина върху себе си, а не я прехвърляше на Кшиша. Напротив, към многото безпокойства, които го овладяха, се прибави още едно — дали Кшиша дълбоко в душата си не го укорява за това избързване.

„Самата тя навярно не би постъпила така — казваше си пан Михал, — а понеже има велика душа, несъмнено и от другите desiderat 105 105 Изисква (лат.). — Бел.прев. такова величие.“

И пан Михал започна да се страхува, че той й се е видял много дребен.

Това обаче беше напразен страх. Кшиша не се вълнуваше от скръбта на пан Михал и когато той й говореше прекалено много за нея, това не само не будеше у нея съчувствие, но дразнеше самолюбието й. Нима тя, живата, не струваше колкото покойната? Или изобщо струваше толкова малко, та мъртвата Ануша можеше да й бъде съперница? Ако пан Заглоба беше посветен в тайната, сигурно щеше да успокои пан Михал, че жените не са много милостиви една към друга.

И все пак след заминаването на Володиовски панна Кшиша беше като слисана от това, което се случи, че бяха взели окончателно решение.