Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

Добре, че го отмени Нововейски. Той отведе настрани пани столникова и доста дълго разговаря за нещо с нея; после двамата се върнаха в стаята, където малкият рицар седеше с двете девойки и пан Заглоба, и пани столникова каза:

— Вие, младите, да бяхте се разходили по двама с шейни, от снега чак искри хвърчат.

При тия думи Володиовски се наведе бързо към ухото на Кшиша и прошепна:

— Заклевам те, ваша милост панно, да седнеш с мене… Имам много неща да ти говоря.

— Добре — отговори Дрогойовска.

После двамата с Нововейски се завтекоха към конюшнята, а Баша заедно с тях и след около четвърт час две шейни спряха пред къщата. Володиовски и Кшиша седнаха в едната, Нововейски с хайдучето — в другата и тръгнаха без кочияши.

А пани Маковецка се обърна към Заглоба и каза:

— Пан Нововейски поиска ръката на Баша!

— Така ли? — попита Заглоба неспокойно.

— Лвовската пани подкоможина, неговата кръстница, ще дойде утре да се разбере с мене, а пан Нововейски ме помоли да му дам възможност поне отдалече да изпита Баша, защото сам разбира, че ако Баша не го обича, напразни ще бъдат всички усилия и ухажвания.

— И затова ли, ваша милост пани благодетелко, ги изпрати с шейни?

— Затова. Моят мъж е много добросъвестен. Той неведнъж ми е казвал: „Аз се грижа за имотите им, но мъж нека всяка си избира сама; стига да е честен човек, аз няма да се противопоставя, дори да е много по-беден. Най-сетне двете с Кшиша са вече големи и могат да разполагат със себе си.“

— И какво, ваша милост пани, възнамеряваш да отговориш на лвовската пани подкоможина?

— Мъжът ми пристига през май; на него ще предоставя това; но мисля, че ще стане така, както поиска Баша.

— Нововейски е хлапе.

— Но сам Михал казваше, че е знаменит воин, прославен вече с военните си подвизи. Притежава значителен имот, а пани подкоможина ме запозна с всичките му роднински връзки. Виждаш ли, ваша милост, то било така: неговият прадядо, роден от княгиня Сенютувна, primo voto 100 100 В първия си брак (лат.). — Бел.прев. бил женен…

— Какво ме интересуват неговите роднински връзки! — пресече я Заглоба, без да крие лошото си настроение. — Той не ми е нито брат, нито сват, а пък аз ти казвам, ваша милост пани, че хайдучето съм определил за Михал, защото, ако между девойките, които ходят на два крака по света, има по-хубава и по-добра от нея, тогава от тоя миг нека аз почна да ходя на четири крака като ursus 101 101 Мечка (лат.). — Бел.прев. !

— Михал още не мисли за нищо и дори да мисли, на него окото му е повече в Кшиша… Ех! Това ще реши Бог, чиито пътища са неизповедими!

— Но ако това голобрадо момче остане с пръст в устата, аз ще се напия от радост! — добави Заглоба.

В това време в двете шейни се решаваше съдбата на рицарите. Пан Володиовски дълго не можеше да се реши да каже дума, най-сетне се обърна към Кшиша и заговори:

— Ти, ваша милост, не мисли, че съм лекомислен човек или някакъв измамник, защото и на годините ми не прилича това…

Кшиша не отвърна нищо.

— Ти, ваша милост панно, ми прости това, което сторих вчера, защото то беше от такова екстраординерно 102 102 Извънредно (лат.). — Бел.прев. приятелско чувство към ваша милост, че аз по никакъв начин не можех да го възпра… Ваша милост панно, моя любима Кшишо, не забравяй кой съм аз, че съм прост войник, чийто живот е минал във войни… Друг по-напред би се проявил с оръдия 103 103 Красноречие (лат.). — Бел.прев. , а после би пристъпил към конфиденция, аз пък започнах от конфиденцията… Помни също и това, че ако конят, макар и обязден, като се разлудува понякога, повлича човека — как няма да го увлече чувството, което има по-силен устрем? Така и мене ме увлече чувството тъкмо защото си ми мила… Моя Кшишо любима! Ти си достойна за кастелани и сенатори; но ако не презреш войника, който макар и с обикновено положение е служил на отечеството все пак с известна слава, тогава аз падам пред краката ти, целувам ти нозете и питам: искаш ли ме, можеш ли да помислиш за мене без абоминация 104 104 Отвращение (лат.). — Бел.прев. ?

— Пане Михале!… — отговори Кшиша.

И ръката й се измъкна от маншона и се скри в шепата на рицаря.

— Съгласна ли си? — попита Володиовски.

— Да! — отговори Кшиша. — И зная, че в цяла Полша не бих могла да намеря по-благороден човек!

— Бог да те възнагради, ваша милост панно! Бог да те възнагради, Кшишка! — казваше рицарят и обсипваше ръката й с целувки. — По-голямо щастие не можеше да ми се случи! Кажи ми само, че не ми се сърдиш за вчерашната конфиденция, та да олекне и на съвестта ми.