Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

А след всеки такъв разговор той се връщаше вкъщи като все по-разпален привърженик на „Пяста“ и все по-ожесточен враг на чужденците. Съгласно инструкциите на отец подканцлера той все още не говореше открито за тая кандидатура, но не минаваше ден, през който да не спечели някого за нея — и стана това, което става обикновено при такива случаи: той се запали толкова много, че тая кандидатура се превърна за него във втората цел на живота му покрай свързването на Баша с Володиовски.

А изборът наближаваше все повече.

Пролетта вече освободи водите от ледените окови; задухаха силните топли ветрове, под чието влияние дърветата се покриват с пъпки, а броениците от лястовици се разкъсват според вярването на простолюдието 140 140 Според стари народни вярвания лястовиците не отлитат за зимата в по-топли страни, а се вкопчват едни в други с крачетата си и лежат така на дъното на водите чак до пролетта. — Бел.прев. , та всеки момент да изскочат от студената водна бездна в светлия слънчев свят. А заедно с лястовиците и други прелетни птици започнаха да привличат гости за избора.

Най-напред — търговци, които надушваха обилни печалби там, където щяха да се струпат повече от половин милион хора, като се смятат пановете, техните свити, шляхтата, слугите, войската. Затова прииждаха англичани, холандци, немци, руси, прииждаха татари, турци, арменци, перси дори, като докарваха платове, платна, дамаски, златоткани тъкани, кожи, скъпоценности, благовония, сушени южни плодове. По улиците и извън града бяха издигнати бараки, пълни с всякакви стоки. Някои „пазари“ се устроиха дори в съседните села, тъй като се знаеше, че столичните странноприемници не ще могат да приемат дори една десета част от избирателите и огромното мнозинство от тях ще станува извън градските стени, както винаги през време на избори за крал.

Най-сетне започна да пристига и шляхта — толкова много, толкова масово, че ако също така се изправяше по заплашените граници на Жечпосполита, неприятелски крак никога не би могъл да ги прекрачи.

Носеха се слухове, че изборът ще бъде бурен, тъй като цялата страна беше разделена между тримата главни кандидати: Конде, нойбургския княз и лотарингския княз. Говореше се, че всяка партия ще се помъчи дори със сила да наложи своя кандидат.

Безпокойство обземаше сърцата, душите се разпалваха от партийна ожесточеност. Някои предвещаваха гражданска война и тия вести намираха почва поради грамадните военни дружини, с каквито се обграждаха магнатите. Те също бяха почнали да прииждат по-рано, за да имат време за най-различни действия.

Когато Жечпосполита се намираше в нужда, когато неприятелят допираше острие до гърлото й, нито кралят, нито хетманите можеха да изведат срещу него повече от една шепа слаба войска; а сега само Радживилови въпреки закона и решението пристигнаха с армия от петнайсетина хиляди души. Пацови също така водеха със себе си почти толкова голяма сила; с не по-малка се готвеха да дойдат могъщите Потоцки; също с не много по-малка — другите полски, литовски и украински „кралчета“. „Накъде ще заплаваш, корабе на изтерзаното ми отечество?“ — повтаряше все по-често отец Олшовски, но и той самият се грижеше за частни интереси; само за себе си и за могъществото на собствените родове мислеха покварените, с малки изключения, до мозъка на костите си големци, готови всеки момент да разпалят бурята на гражданска война.

Тълпите от шляхта растяха с всеки ден и вече се виждаше, че когато след сейма започне самият избор, те ще надминат дори най-голямата магнатска сила. Но и тия тълпи бяха неспособни да насочат благополучно кораба на Жечпосполита към тихи води, тъй като главите им бяха потънали в мрак и невежество, а сърцата — предимно покварени.

Така изборът се очертаваше зле и никой не предвиждаше, че ще свърши само неблагополучно, защото освен пан Заглоба, дори тия, които работеха за „Пяст“, не можеха да отгатнат колко много ще им помогне шляхтичката безразсъдност и действията на магнатите, ето защо нямаха голяма надежда, че ще могат да прокарат такъв кандидат като княз Михал. Но пан Заглоба плуваше в това море като риба. Откак сеймът се откри, той заживя в града и отиваше в дома на Кетлинг само тогава, когато понякога затъгуваше за „хайдучето“ си, но понеже и Баша поради решението на Кшиша беше загубила веселото си настроение, пан Заглоба я вземаше понякога в града, за да може тя да се развлече и да развесели очите си от гледката на пазарищата.