Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— Нищо няма да й каже directe 96 96 Направо (лат.). — Бел.прев. — каза си той, — но трябва да й измисля някаква утеха.

И като се възползва от привилегията, която му даваше възрастта и побелялата глава, той се приближи до нея след вечерята и започна да я милва по черната копринена коса. А тя седеше тихо, повдигнала към него добрите си очи, малко учудена от тая нежност, но благодарна.

Вечерта Заглоба мушна в хълбока Володиовски при вратата на неговата спалня.

— Е, какво? — каза той. — Нали няма по-добра от хайдучето!

— Мило козле! — отвърна Володиовски. — Сама вдига шум по стаите колкото четирима войника. Истински барабанчик.

— Барабанчик! Дай, Боже, по-скоро да тръгне с твоя барабан!

— Лека нощ, ваша милост!

— Лека нощ! Странни същества са тия жени! Забеляза ли тъгата на Кшишка, задето ти обърна малко повече внимание на Башка?

— Не… забелязах! — отвърна малкият рицар.

— Сякаш някой й подкоси краката!

— Лека нощ, ваша милост! — повтори Володиовски и бързо влезе в стаята си.

Като разчиташе на лекомислието на малкия рицар, пан Заглоба се излъга и изобщо постъпи нетактично, че му заговори за тъгата на Кшиша, защото пан Михал така се разчувства от това, че чак нещо го стисна за гърлото.

— Ех, че й се отплатих за нейната благосклонност, за това, дето като сестра ме утешаваше в моята тъга! — говореше си той. — Ами! Какво лошо й сторих! — продължи след кратко замисляне. — Какво й сторих ли? Пренебрегвах я цели три дни, което беше дори неучтиво. Пренебрегвах милото момиче, любимото същество! За това, че искаше да ми лекува vulnera 97 97 Раните (лат.). — Бел.прев. , й върнах с неблагодарност… Да можех да запазя мярка — казваше си той по-нататък — и като потискам опасното приятелство, да съумея да не я пренебрегвам; но, изглежда, че мозъкът ми е тъп за такава тактичност…

И пан Михал беше сърдит на себе си, а едновременно в сърцето му се обади голяма жалост. Неволно той почна да мисли за Кшиша като за любимо и онеправдано същество. Ядът в него срещу самия себе си растеше с всеки миг.

— Варварин съм, варварин! — повтаряше той.

И Кшиша напълно отстрани Баша от мислите му.

— Който иска, нека взема тая коза, тая мелница, това кречетало! — казваше си пан Михал. — Нововейски или дяволът, все ми е едно!

И у него се засилваше гневът срещу невинната Баша, но нито веднъж не помисли, че с тоя си гняв може да я онеправдае повече, отколкото Кшиша с престореното си равнодушие.

С женския си инстинкт Кшиша веднага отгатна, че в пан Михал става някаква промяна. И на нея й беше едновременно и неприятно, и тъжно, че малкият рицар сякаш я отбягва, но заедно с това разбираше, че между тях предстои да се реши нещо и че те няма да бъдат приятели постарому, а или много по-големи, отколкото досега, или никакви.

И я обзе безпокойство, което се засилваше при мисълта за скорошното заминаване на пан Михал. В сърцето на Кшиша още нямаше любов. Девойката още не бе изпитала това чувство. Но в същото време и сърцето й, и кръвта й бяха съвсем назрели за обич.

Може би и затова, че вече чувстваше леко зашеметяване, Володиовски беше обкръжен със славата на пръв воин в Жечпосполита. Всички рицари произнасяха с почит неговото име. Сестра му превъзнасяше до небето неговите добродетели; обграждаше го ореолът на нещастието — и на всичко отгоре, като живееше под един покрив с него, девойката свикна с външността му.

Кшиша имаше това в природата си, че харесваше да бъде обичана; затова, когато напоследък пак Михал взе да се държи равнодушно към нея, самолюбието й се засегна силно; но понеже сърцето й бе добро по природа, девойката реши да не показва пред Володиовски ни сърдито лице, ни нервност, а да го спечели с добротата си.

А това постигна твърде лесно, защото на другия ден пан Михал беше с разкаян израз на лицето и не само не отбягваше погледа на Кшиша, ами сам я гледаше в очите, сякаш искаше да каже: „Вчера те пренебрегвах, но днес моля да ми простиш.“

И така й говореше с очи, че под тия погледи кръв бликваше върху лицето на девойката и безпокойството й се увеличаваше още повече, сякаш предчувстваше, че много скоро ще се случи нещо важно. И се случи. Следобед пани столникова отиде с Баша у една роднина на момичето, лвовската пани подкоможина 98 98 Съпруга на подкоможи. — Бел.прев. , която бе пристигнала във Варшава, а Кшиша нарочно се престори, че я боли глава; тя беше любопитна какво ще си кажат с пан Михал, когато останат насаме.