Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— Защо?

— Защото това би било absolutum dominium 92 92 Неограничена власт (лат.). — Бел.прев. .

— Конде, както и всеки друг, ще трябва да даде клетва, че ще изпълнява договора, а иначе той бил голям предводител, прочут с военните си походи.

— По божия милост нямаме нужда да търсим предводители у французите. Самият пан Собески сигурно не е по-лош от Конде. Не забравяй, Михале, че и французите носят като шведите чорапи, та сигурно и те няма да удържат на клетвите си. Carolus Gustavus беше готов да се кълне всеки час. У тях то е все едно да строшиш лешник със зъби. Какво струва договорът, щом някой не е честен!

— Но Жечпосполита се нуждае от защита! Ех, де да беше жив княз Йереми Вишньовецки! Unanimitate 93 93 Единодушно (лат.). — Бел.прев. щяхме да го изберем за крал.

— Жив е синът му, същата кръв!

— Но не е същият замах! Да ти дожалее, като го гледаш, той повече прилича на слуга, отколкото на княз от толкова знатна кръв. Да бяха поне времената други! Но днес първата грижа е доброто на отечеството. Същото ще ти каже и Скшетуски. Каквото направи пан хетманът, същото ще сторя и аз, защото вярвам като в евангелието в неговото искрено чувство към отечеството.

— Е! Има време да мислим по това. Лошото е, че сега заминаваш.

— А ти какво ще направиш, ваша милост?

— Ще се върна при Скшетуски. Хлапетата там ми досаждат понякога, но като не ги видя по-дълго време, почвам да тъгувам за тях.

— Ако след изборите почне война, тогава и Скшетуски ще тръгне. Пък кой знае дали и ваша милост не ще се намериш на бойното поле. Може би заедно ще воюваме в Рус. Толкова зло и толкова добро сме изпитали по ония места!

— Вярно! Кълна се в Бога, там минаха най-хубавите ми години. На човек понякога му се дощява да види всички ония места, които бяха свидетели на нашата слава.

— Тогава тръгвай с мене, ваша милост. Ще ни бъде весело, а след пет месеца отново ще се върнем при Кетлинг. Тогава и той ще си бъде тук, и Скшетуски с жена си…

— Не, Михале, сега не ми е време, но ти обещавам, че ако се ожениш за някоя панна, която има имот в Рус, тогава ще те съпроводя дотам и ще помагам да се настаниш.

Володиовски се посмути, но веднага отвърна:

— До женитба ли ми е в главата на мене! Най-добро доказателство, ваша милост, имаш в това, че постъпвам във войската.

— Това именно ме тревожи и мене, защото аз си мислех: ако не едната, тогава — другата. Михале, вразумявай се, помисли малко къде и кога ще намериш по-добър случай от тоя, който имаш сега? Помни, че по-късно ще дойдат години, когато ще си кажеш: всеки има жена, деца, а аз стърча сам в полето като дива круша. И ще те овладее страшна скръб и мъка. Защото ако беше се оженил за оная, горката, ако имаше от нея деца, тогава бих те оставил на мира; щеше да имаш къде да дадеш воля на чувствата си и готова надежда за утеха, но така, както е сега, може да дойде час, когато напразно ще търсиш близък човек около себе си и сам ще се попиташ: в чужда страна ли живея аз?

Володиовски мълчеше и мислеше, затова пан Заглоба заговори отново, като гледаше втренчено малкия рицар в лицето:

— Във въображението си и в сърцето ти определих преди всичко онова розовичко хайдуче, защото, primo: то е злато, а не момиче, и secundo 94 94 Първо; второ (лат.). — Бел.прев. : с него такива люти войни ще дадете на света, каквито сигурно още не е имало на земята…

— Тя е голям ветрогон; пък и там вече Нововейски иска да изчатква огън от нея.

— Именно, именно! Днес тя може би все още би предпочела тебе, защото е влюбена в славата ти; но когато ти заминеш, а той остане — знам аз, че ще остане, мошеникът му, защото това не е никаква война — тогава кой знае какво ще стане.

— Башка е голям ветрогон! Нека Нововейски я взема. Искрено му желая това, защото той е чудесен момък.

— Михале! — каза Заглоба и прибра молитвено ръце. — Помисли какво потомство ще излезе от това.

— Аз познавах двама Бальовци, чиято майка беше Дрогойовска, а пък също бяха отлични войници.

— Ха! Хванах ли те! Нататък ли ти гледа окото? — викна Заглоба.

Володиовски се смути извънредно много. Някое време само мърдаше мустачки, като искаше с това да прикрие смущението си; най-после каза:

— Какво говориш, ваша милост! Окото ми не гледа наникъде, но понеже ти спомена за наистина рицарската наклонност на Баша, аз просто веднага се сетих за Кшиша, в която си е избрала резиденция по-женствена натура. Говори ли се за едната, веднага ти идва наум другата, защото винаги са заедно.

— Добре! Добре! Да те благослови Бог и с Кшиша, макар че, кълна се в Бога, ако бях млад човек, щях да се влюбя в Баша до смърт. Като имаш такава жена, в случай на война няма защо да я оставяш вкъщи, а можеш да я вземеш на бойното поле и да си е при тебе. Такава и в шатъра ще ти е добре дошла, а дойде ли й часът, макар във време на бой, пак ще гърми с пушката, ако ще би само с едната ръка. А пък е благородна, а пък е добричка!… Ей ти, мое хайдуче обично, не те разбраха тебе и с неблагодарност те нахраниха, но ако имах ей така шейсет години по-малко, щях да зная коя трябва да се нарича Заглобова!