Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

Ненадейно видя пред себе си някаква стройна фигура, която идеше към него.

Беше Кшиша Дрогойовска.

Щом я позна, пан Михал веднага скочи от коня и го предаде на слугата, а самият той изтича към нея, малко поучуден, но още повече зарадван, че я вижда.

— Войниците разправят — каза пан Михал, — че по здрач човек може да срещне разни свръхестествени същества, които понякога са предвестник на зло, а понякога на добро; но за мене не може да има по-добър предвестник от срещата на ваша милост.

— Пан Нововейски пристигна и се забавлява с Баша и с пани столникова — отговори Кшиша, — а аз излязох нарочно да посрещна ваша милост, понеже се безпокоях във връзка с онова, което пан хетманът е искал да ти съобщи.

Искреността на тия думи спечели напълно сърцето на малкия рицар.

— Нима наистина така се безпокоиш за мене, ваша милост панно? — попита той и повдигна към нея очи.

— Да! — отговори Кшиша с нисък глас.

Володиовски не снемаше очи от нея, защото тя никога досега не му се бе сторила толкова хубава. На главата си имаше атлазена качулка, а бял лебедов пух обграждаше дребното й възбледо лице, на което падаше лунният блясък и осветяваше меко благородните й вежди, сведените очи, дългите ресници и оня тъмен, едва забележим мъшец над устната. Някакво спокойствие и голяма доброта лъхаше от лицето й.

В тоя момент пан Михал почувства, че това е любимо, приятелско лице. И каза:

— Ако не беше слугата зад нас, от благодарност щях да падна на снега пред краката на ваша милост!

А тя:

— Не говори такива неща, ваша милост, защото аз съм недостойна за тях, но като награда кажи, че оставаш при нас и че ще мога по-дълго да те утешавам!

— Не оставам! — отговори пан Володиовски. Кшиша се спря изведнъж:

— Не може да бъде!

— Обикновен войнишки дълг! Заминавам за Рус… За Дивите поля…

— Обикновен дълг?… — повтори Кшиша.

И като млъкна, тръгна бързо към къщата. Пан Михал пристъпваше до нея леко смутен. Беше му и малко тежко на душата, и глупаво. Искаше да каже нещо, искаше да подхване наново разговора — не вървеше. И все пак му се струваше, че има хиляди неща за казване на Кшиша и че тъкмо сега му е времето, когато са сами и никой не им пречи.

„Стига само да започна — помисли той, — по-нататък ще тръгне!…“

Затова внезапно попита:

— А пан Нововейски отдавна ли дойде?

— Неотдавна — отговори Дрогойовска. И разговорът отново секна.

„Не е това пътят! — помисли Володиовски. — Ако започвам така, никога нищо няма да кажа. Но виждам, че скръбта ми е стопила и малкото останала досетливост.“

И известно време пристъпваше мълчаливо и само мърдаше все по-силно мустачките си.

Най-сетне, вече пред самата къща, спря и заговори:

— Виждаш ли, ваша милост панно, ако аз толкова години отлагах щастието си, за да служа на отечеството, с какви очи да не отложа сега утехата си?

На Володиовски се струваше, че тоя толкова прост аргумент трябва веднага да убеди Кшиша; и наистина след малко тя отговори тъжно и меко:

— Колкото човек те опознава по-отблизо, ваша милост пане Михале, толкова по те почита и уважава…

След тия думи тя влезе вкъщи. Още в трема до тях достигнаха възклицанията на Баша: „Аллах! Аллах!“ А когато влязоха в гостната стая, видяха на средата пан Нововейски със завързани очи, приведен и с протегнати ръце, как се мъчи да улови Баша, която се криеше по ъглите и с възгласа „Аллах!“ съобщаваше къде се намира. Пани столникова беше погълната от разговора си с пан Заглоба под прозореца.

Но влизането на Кшиша и рицаря прекъсна забавата. Нововейски свали кърпата и се завтече да ги посрещне. В същия миг се втурнаха и пани столникова, Заглоба и задъханата Баша.

— Какво става? Какво става? Какво каза пан хетманът? — питаха един през друг.

— Пани сестро! — отговори Володиовски. — Ако искаш да пратиш писма до мъжа си, имаш удобен случай, заминавам за Рус!

— Изпращат ли те вече? За Бога, не постъпвай още във войската и не тръгвай! — извика пан Маковецка жално. — Как не ти дават нито миг време!

— Наистина ли ти е определена функция? — попита Заглоба помръкнал. — Право каза пани столникова, че с тебе вършеят като с цепове 90 90 Вид тояги за ръчна вършитба. — Бел.прев. .

— Рушчиц заминава за Крим, а аз поемам командването на неговата хоронгва, защото, както спомена пан Нововейски, напролет пътищата сигурно ще почернеят.

— Нима само ние ще трябва да облайваме тая Жечпосполита срещу крадци, както кучето двора! — възкликна Заглоба. — Други не знаят с кой край на мускета се стреля, а за нас никога няма почивка.