Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— Стига! Няма какво да се приказва! — отговори Володиовски. — Службата си е служба! Обещах на хетмана, че ще постъпя във войската, а дали по-рано, или по-късно — това е все едно…

Сега пан Володиовски допря пръст до челото и повтори оня аргумент, с който вече си бе послужил пред Кшиша:

— Виждате ли, ваши милости, ако аз толкова години отлагах щастието си, за да служа на отечеството, с какви очи ще гледам, ако не се откажа сега от тая утеха, която намирам в компанията на ваши милости?

На тия думи никой не отговори нищо; само Баша се приближи нацупена, с издадени напред устни като сърдито дете и каза:

— Жал ми е за ваша милост, пане Михале!

А Володиовски се засмя весело:

— Дано съдбата ти бъде честита, ваша милост панно! Та нали дори вчера казваше, че не можеш да ме понасяш, както не търпиш див татарин!

— Ами! Като татарин! Аз изобщо не съм казвала това! Ти, ваша милост, ще правиш там каквото искаш с татарите, а на нас тук ще ни е тъжно!

— Утеши се, хайдучето ми! (Прости, ваша милост панно, че те наричам така, но това ти много прилича)… Пан хетманът ми заяви, че няма да командвам дълго тая хоронгва. След една-две седмици тръгвам, но за изборите непременно трябва да бъда във Варшава. Сам хетманът иска това и така ще стане, дори ако до май Рушчиц не успее да се върне от Крим.

— О, това е отлично!

— И аз ще тръгна с пан полковника, положително ще тръгна — каза Нововейски, като гледаше пронизително Баша.

А тя:

— Такива като ваша милост ще има много! Приятно е за войника да служи при такъв командир. Заминавай, ваша милост, заминавай! На пан Михал ще му бъде по-весело.

Момъкът само въздъхна и се поглади по косата с широката си длан, а накрая разпери ръце, както правеше при играта на „сляпа баба“, и рече:

— Но по-напред ще хвана панна Баша! За Бога, ще я хвана!

— Аллах! Аллах! — извика Баша и почна да се дърпа назад. В това време Дрогойовска се приближи до Володиовски със светнало лице, пълно с тиха радост.

— О, не си добър, не си добър към мене, пане Михале; към Баша си по-добър, отколкото към мене.

— Аз да не съм добър? Да съм по-добър към Баша? — питаше рицарят учуден.

— На Баша ваша милост каза, че се връщаш за изборите, а пък ако аз знаех това, нямаше да слагам така на сърце заминаването ти.

— Мое злат… — възкликна пан Михал.

Но веднага се съобрази и каза:

— Мой скъпи приятелю! Малко ти казах, защото съм загубил ума и дума!

Пан Михал започна малко по малко да се стяга за заминаване, но не преставаше да дава уроци на Баша, която обикваше все повече, нито да се разхожда насаме с Кшиша Дрогойовска и да търси у нея утеха. И, изглежда, че я намираше, защото с всеки ден настроението му се подобряваше, а вечер дори участваше в забавленията на Баша с пан Нововейски.

Тоя млад кавалер стана желан гост в дома на Кетлинг. Пристигаше още от сутринта или веднага след пладне и прекарваше тук до вечерта, а понеже всички го обичаха, посрещаха го с радост и много скоро почнаха да го смятат за член на семейството. Той откарваше жените във Варшава, правеше им разни покупки у продавачите на платове, а вечер с голямо увлечение играеше на „сляпа баба“, като повтаряше, че преди заминаването си непременно трябва да хване неуловимата Баша.

А тя винаги се измъкваше, при все че пан Заглоба й казваше:

— Накрая все ще те улови някой, ако не тоя, някой друг!

Но все по-явно ставаше, че именно тоя искаше да я улови. Дори и „хайдучето“ трябва да се досещаше за това, защото понякога така се замисляше, та косата му падаше съвсем на очите.

Пан Заглоба обаче си имаше свои причини, поради което това не му се нравеше. И една вечер, когато всички вече се бяха разотишли, той почука на стаята на малкия рицар.

— Толкова ми е жал, че ще трябва да се разделим — каза той, — та идвам тук, за да те погледам още. Един Бог знае кога ще се видим!

— За изборите непременно ще се върна — отговори пан Михал, като го прегръщаше — и ще ти кажа, ваша милост, защо: хетманът иска да има по това време тук колкото е възможно повече хора, обичани от шляхтата, за да я привличат за неговия кандидат. А понеже, слава Богу, името ми е доста популярно всред събратята, той непременно ще ме повика тук. Хетманът разчита и на ваша милост.

— О, с голям невод 91 91 Подвижна риболовна мрежа. — Бел. elemag_an ме лови той, но струва ми се, че макар да съм много дебел, пак ще се измъкна през някоя дупка на тая мрежа. Няма да гласувам аз за французина.