Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— Разправят, че с първата трева тая паплач сигурно ще се размърда и отново ще трябва да я смачкаме — отговори пан Нововейски.

При тия думи той си придаде страхотно войнствен израз на лицето и започна така да суче мустаци, та горната му устна чак се зачерви.

Баша, която го гледаше внимателно, веднага забеляза това, отдръпна се малко назад, за да не я вижда пан Нововейски, и също започна да суче мустаци по примера на рицаря.

Пани столникова веднага я скастри с поглед, но в същото време се затресе, като едва сдържаше смеха си; пан Михал също хапеше устни, а Дрогойовска така сведе очи, та дългите ресници хвърляха сянка чак върху бузите й.

— Ти, ваша милост, си млад човек, но опитен воин! — каза Заглоба.

— На двайсет и две години съм, но вече седем служа на отечеството, защото петнайсетгодишен избягах от манастира на бойното поле! — отговори младежът.

— И степта познава, и из тревата умее да се движи, и да връхлита върху татарите като усорлица на яребици — добави пан Володиовски. — Той е голям преследвач! Пред него татарин не може да се спотаи в степта!

Пан Нововейски пламна от задоволство, че толкова славна уста го хвали пред девойките.

При това той беше не само степен ястреб, но и красив момък, възчерен, позагорял от ветровете. На лицето си имаше белег от ухото чак до носа, който от удара беше по-тънък от едната страна, отколкото от другата. Очите му бяха зорки, привикнали да гледат надалече, над тях гъсти черни вежди, сключени над носа, та образуваха нещо като татарски лък. На бръснатата глава стърчеше черна разрошена кика. На Баша той се понрави и с говора си, и със стойката, но въпреки това тя не престана да го имитира.

— О, моля! — каза Заглоба. — Приятно е на старец като мене да види, че расте достойно за нас поколение.

— Още не е достойно! — отвърна Нововейски.

— Хвала и модестия 81 81 Скромност (лат.). — Бел.прев. ! Скоро ще видим как ще почнат да поверяват на ваша милост и по-малки команди.

— Как така! — извика пан Михал. — Той вече е бивал командир и сам е водил боеве.

Пан Нововейски така започна да суче мустаци, че за малко не откъсна устната си.

А Баша, без да снема от него очи, също вдигна двете си ръце до лицето и го имитираше във всичко.

Но досетливият войник скоро забеляза, че погледите на цялата компания се насочват встрани, там, където малко зад него седи оная девойка, която беше видял на стълбата, и веднага се догади, че тя трябва да прави нещо закачливо срещу него.

И уж без да обръща внимание, продължи да разговаря и все така да търси мустаците си, докато най-сетне намери удобен момент и се обърна толкова бързо, че Баша нямаше време нито очите си да отвърне от него, нито да снеме ръце от лицето.

Тогава тя се изчерви страшно и без сама да разбира какво прави, стана от стола. Всички се смутиха леко и настана кратко мълчание.

Внезапно Баша се плесна с ръце по роклята.

— Трето излагане! — възкликна тя със сребърното си гласче.

— Ваша милост панно! — каза живо пан Нововейски. — Аз веднага забелязах, че зад мене се прави някаква смешка. Признавам, че копнея за мустаци, но ако не ги дочакам, това ще бъде, защото ще съм загинал за отечеството; в такъв случай надявам се, че то ще възбуди у ваша милост по-скоро сълзи, а не смях.

Баша стоеше с наведена глава, още по-засрамена от искрените думи на рицаря.

— Трябва да й простиш, ваша милост — каза пан Заглоба. — Тя е палава, защото е млада, но има златно сърце!

А тя, сякаш за да потвърди думите на пан Заглоба, веднага зашепна тихо:

— Извинявам се, ваша милост пане… много се извинявам…

— За Бога! Не го вземай присърце, ваша милост панно! Ами че да не съм някакъв варварин! Аз трябва да се извиня пред ваша милост, дето посмях да ти разваля развлечението. Ние, войниците, също обичаме шегите! Mea culpa! 82 82 Моя е вината (лат.). — Бел.прев. Още веднъж ще целуна тия ръчички и ако трябва да ги целувам, докато ваша милост не ми простиш, тогава — кълна се в Бога — не ми прощавай дори до довечера.

— Ах, какъв любезен кавалер! Виждаш ли, Баша! — каза пани Маковецка.

— Виждам! — отговори Баша.

— Добре тогава! — извика пан Нововейски.

При тия думи той се изправи и посегна по навик с голям замах към мустаците си, но веднага се опомни и избухна в искрен смях; Баша след него, другите след Баша. Веселост обзе всички. Заглоба веднага поръча да донесат една-две бутилки от избата на Кетлинг и настроението се повиши. Пан Нововейски чукаше шпора в шпора, разрошваше киката си с пръсти и все по-пламенно поглеждаше към Баша. Тя му беше много харесала и той стана крайно красноречив, а понеже служеше при хетмана, та живееше във висшия свят, имаше какво да приказва.