Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— Както ми се спи, сигурно чак вдругиден ще се събудя…

След тия думи веднага всички се разотидоха, защото жените бяха уморени от пътя и чакаха само да постелят леглата. Когато най-после пан Заглоба се намери на четири очи с Володиовски, отначало замига многозначително, а после обсипа малкия рицар с град от леки пестници.

— Михале!… Е, какво, Михале, а? Същински репички, а? Калугер ще ставаш, а? Тая боровинка, Дрогойовска, е сладка, нали? Ами онова, розовичкото хайдуче, охо! Какво ще кажеш, Михале?

— Какво? Нищо! — отговори малкият рицар.

— Особено ми допадна хайдучето. Казвам ти, че когато седях до него на вечерята, такъв огън ме гореше от него, като че ли беше печка.

— То е още коза; другата — къде, къде е по-солидна!

— Дрогойовска е сочна слива, същинска сочна слива. Ама оня лешник!… Бога ми, ако имах зъби!… Исках да кажа, ако имах такава дъщеря, само на тебе бих я дал. Бадем, казвам ти, бадем!

Володиовски внезапно посърна, защото си спомни епитетите, които пан Заглоба даваше на Ануша Борзобогата. В неговите мисли и памет като жива изведнъж се изправи фигурата й, мъничкото й лице, тъмните й плитки, нейната веселост, чуруликането и начинът, по който гледаше. Тия две бяха по-млади, но оная му беше сто пъти по-скъпа от всички по-млади.

Малкият рицар скри лице в шепите си — и го овладя още по-силна скръб, по-силна, защото беше неочаквана.

Заглоба се учуди; мълча някое време и гледа неспокойно, после каза:

— Михале, какво ти е? Проговори, за Бога!

Володиовски продума:

— Толкова жени живеят, ходят по тоя свят, само моето агънце вече го няма, само нея едничката никога вече няма да я видя!…

След това болката задави гласа му, та той допря чело върху облегалката на пейката и зашепна през стиснати устни:

— Боже! Боже! Боже!…

Панна Баша обаче склони Володиовски да я учи на фехтовка, а той не отказа, защото след няколко дни, макар винаги да предпочиташе Дрогойовска, обикна и Башка, па и мъчно беше да не я обикне човек.

И така една сутрин започна първият урок, предизвикан главно от самохвалството на Башка и от уверенията й, че вече владее доста добре това изкуство и не всеки би могъл да издържи срещу нея.

— Стари войници, каквито се намират у нас, са ме учили — казваше тя, — а пък знае се, че няма по-добри фехтовчици от нашите… О, то още не се знае дали и вие, ваши милости, няма да си намерите равни на вас.

— Какво говориш, ваша милост панно — възкликна Заглоба. — Ние нямаме равни по целия свят!

— Бих искала да покажа, че и аз съм ви равна. Не разчитам, че ще мога, но бих искала!

— На стрелба с бандолетче 79 79 Вид пушка (фр.). — Бел.прев. и аз бих се опитала — каза пани Маковецка, като се смееше.

— За Бога! Навярно амазонки живеят в Латичовско! — каза Заглоба и после попита Дрогойовска:

— А ти, ваша милост панно, какво оръжие владееш най-добре?

— Никакво — отговори Кшиша.

— Ами! Никакво! — викаше Башка. — И започна да пее, като имитираше Кшиша:

— Ето такова оръжие владее тя, не бойте се! — добави Башка, като се обърна към Володиовски и Заглоба. — Тя е опасен фехтовчик!

— Хайде, ваша милост панно! — каза пан Михал в желанието си да скрие лекото си смущение.

— Ех, Боже, дано да излезе така, както аз мисля! — извика Баша и се зачерви от радост.

Веднага след това зае позиция, като държеше в дясната си ръка лека полска сабичка, а лявата сложи зад гърба си и с издадена напред гръд, с вдигната глава и разширени ноздри беше толкова хубава и така розова, че Заглоба прошепна на пани столникова:

— Гледката на никаква дамаджана, дори със стогодишно унгарско вино, не би ми създала такова удоволствие!

— Внимавай, ваша милост панно — каза Володиовски, — аз само ще се отбранявам, нито веднъж няма да ударя, ваша милост атакувай, както ти харесва.

— Добре. А когато ваша милост поискаш да спра, кажи ми само една дума.

— Стига да поискам и така би могло да се свърши!

— Как?

— Ами на такъв фехтовчик лесно бих избил сабичката от ръката.

— Ще видим!

— Няма да видим, защото от учтивост не ще сторя това.

— Тук не бива да има никаква учтивост! Направи го, ваша милост, ако можеш. Аз зная, че не съм толкова опитна, колкото ваша милост, но чак това не ще се оставя да ми сториш!

— Значи позволяваш, ваша милост?