Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

Сравнението беше сполучливо.

Йежорковска беше много по-малка от Дрогойовска и изобщо беше дребна, макар и не слаба; розова като пъпка от роза, русокоса. Но косата й беше отрязана, изглежда, след боледуване и прибрана в златиста мрежа. Все пак и тая коса върху неспокойната й глава също не искаше да стои спокойно и надничаше с крайчетата си през всичките дупки на мрежата, а над челото образуваше безреден рус кичур, който падаше чак върху веждите като казашка чучка — и всичко това при проницателните й и неспокойни очи и закачлив израз правеше розовото личице да прилича на лицето на ученик, който само гледа да извърши безнаказано някое немирство.

Въпреки това тя беше толкова хубава и свежа, та човек мъчно може да откъсне очи от нея. Нослето й беше тънко, малко вирнато, с подвижни, непрекъснато издуващи се ноздри, с трапчинки по бузите и трапчинка върху брадичката — белег за весел характер.

Но сега тя седеше сериозно и ядеше с апетит, само час по час хвърляше поглед ту към пан Заглоба, ту към пан Володиовски и ги гледаше с почти детско любопитство, сякаш бяха нещо чудновато.

Пан Володиовски мълчеше и макар да чувстваше, че трябва да занимава панна Дрогойовска с разговор, не знаеше как да започне. Изобщо малкият рицар не беше умел в отношенията си с жените, а сега и душата му беше по-тъжна, понеже тия девойки живо му напомняха любимата покойница.

Пан Заглоба обаче забавляваше пани столникова, като й разказваше за подвизите на пан Володиовски и за своите. В средата на вечерята той започна да разказва как някога само четирима: той, пан Володиовски, княгиня Курцевичувна и Женджан били преследвани от цял татарски чамбул 69 69 Татарска конна част. — Бел.прев. и как най-после, за да спасят княгинята и да спрат преследването, двамата с пан Володиовски се хвърлили срещу чамбула.

Панна Йежорковска чак престана да яде и подпряла брадичката си върху ръцете, слушаше внимателно и току разтърсваше кичура си коса, мигаше с очи, щракаше с пръсти на най-интересните места и повтаряше:

— Ах! Ах! Е и какво? И какво?

Докато се стигна до онова място, когато драгуните на Кушел неочаквано пристигнали на помощ, връхлетели на татарите и ги гонили и секли около половин миля — тогава панна Йежорковска не можа да издържи повече, плесна с все сила ръце и възкликна:

— Бих искала да бъда там, дявол да го вземе!

— Башка! — извика тлъстичката пани Маковецка с подчертано украински акцент. — Ти си дошла между културен народ, отвикни от твоите „дявол да го вземе!“ Велики Боже, само това липсваше да викнеш: „Ах, майка му мечка!“

Девойката се засмя със свеж и звучен като сребро смях и изведнъж се плесна с ръце по коленете.

— Е, тогава да викам „майка му мечка“, лелко!

— О, Боже! Срам ме е да слушам! Извини се пред цялата компания! — викна пани столникова.

Тогава, в желанието си да се извини първо пред пани столникова, Башка скочи от мястото си, но с това изпусна под масата ножа и лъжицата си, та веднага сама се мушна да ги търси.

Закръгленичката пани столникова не можа повече да сдържи смеха си, а се смееше много особено: най-напред почна да се тресе и подскача, а после тънко да пищи. Всички се развеселиха. Заглоба беше възхитен.

— Гледайте какви ми ги прави тая девойка! — повтаряше пани столникова и се тресеше.

— Чудно удоволствие, честна дума! — казваше Заглоба.

В това време панна Баша излезе изпод масата; ножа и лъжицата беше намерила, но беше загубила мрежата от главата си; косата й беше паднала цяла върху очите. Тя се изправи, изду ноздри и рече:

— Аха! Смеете се на моето излагане, а? Добре!

— Никой не се смее! — рече Заглоба с убедителен тон. — Никой не се смее! Никой не се смее! Само се радваме, че Бог ни е пратил радост в лицето на ваша милост, панно.

След вечерята преминаха в гостната. Там панна Дрогойовска видя окачената на стената лютня, свали я и започна да подрънква струните. Володиовски я помоли да изпее нещо, а тя отговори просто и добродушно:

— Готова съм, ако с това ще мога да прогоня скръбта от душата на ваша милост…

— Благодаря! — отговори малкият рицар и вдигна към нея пълни с благодарност очи.

След малко се разнесе следната песен:

— Не зная вече как да благодаря на ваша милост, пани — казваше Заглоба, който седеше малко настрани с пани столникова и й целуваше ръцете, — че дойде и доведе със себе си толкова хубави момичета, та дори самите грации би трябвало да палят печката при тях. Особено онова хайдуче ми страшно допадна на сърцето, понеже такова зверче така ще ти разпръсне тъгата, че и невестулка не може да разгони по-добре мишките. Та какво са скърбите, ако не мишки, които гризат зърната на веселостта в сърцата ни? Ти, ваша милост, благодетелко, трябва да знаеш, че нашият бивш крал Joannes Casimirus така обичаше моите comparationes 70 70 Духовитости (лат.). — Бел.прев. , та дори един ден не можеше да мине без тях. Трябваше и пословици, и умни сентенции да измислям за него, а той заповядваше да му ги повтарят винаги вечер преди лягане и според тях насочваше политиката си. Но това е друг въпрос. Вярвам, че и нашият Михал окончателно ще забрави своето нещастие при тия наслаждения. Ти, ваша милост, не знаеш, че само преди една седмица съм го измъкнал от камедулите, където вече искаше да поема обети. Но аз си спечелих помощта на самия нунций 71 71 Посланик на папата при държавния глава на дадена страна. — Бел.прев. , който предупреди игумена, че целият манастир ще прати да станат драгуни, ако не пуснат веднага Михал. И те не казаха нито гък!… Слава Богу… Аз го познавам! Ако не днес, то утре, която и да било от двете такива искри ще изчатка от него, че от тях сърцето му ще пламне като прахан.