Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

Наистина Скшетуски не дойдоха, но вместо тях съобщиха, че е пристигнала сестрата на Володиовски, която беше женена за пан Маковецки, латичовски столник. 64 64 Лице, което е завеждало кралската трапеза, по-късно почетна титла. — Бел.прев. Неин пратеник отишъл при хетмана да пита дали някой от придворните не знае нещо за малкия рицар. Естествено, веднага му посочили къщата на Кетлинг.

Володиовски много се зарадва, защото бяха минали години, откак не беше виждал сестра си, а като узна, че поради липса на по-добра странноприемница е спряла в една бедна къщурка в Рибаки, веднага се затече да я покани у дома на Кетлинг.

Здрачаваше се вече, когато пристигна при нея, но веднага я позна, при все че в стаята с нея се намираха и две други жени, защото пани столникова беше дребна и топчеста като кълбо прежда.

Тя също го позна и като паднаха в прегръдките си, дълго не можаха да заговорят; той усещаше по лицето си топлите й сълзи, а тя неговите; през това време другите две жени стояха прави като свещи и наблюдаваха срещата.

Първа се съвзе пани Маковецка и започна да възкликва с тънък и доста писклив глас:

— Колко години! Колко години! Бог да ти помага, скъпи братко! Щом дойде вест за твоето нещастие, веднага скочих и тръгнах. А мъжът ми не ме спираше, защото от Буджак 65 65 Област в Украйна между Днестър и Прут. — Бел.прев. ни заплашва буря… Говори се също за белгородските татари. И навярно пътищата ще почернеят, тъй като огромни ята птици се виждат, а така е винаги преди всяко нападение. Бог да те утеши, мили братко! Скъпи! Златен! Мъжът ми също ще дойде тук за избора на крал, та ми рече така: „Вземи девойките и заминавай по-рано. Михал, казва, в скръбта му ще приласкаеш, от татарите и без това, казва, ще трябва да скриеш нейде глава, че страната ще пламне в огън, та така добре се нарежда. Тръгвай, казва, за Варшава, заеми хубава странноприемница, докато е време, та да има къде да живееш…“ Той там с поветници 66 66 От „повят“ (околия) — околийски платени войници за охрана на околията. — Бел.прев. ще тръгне по пътищата да разузнава. Войската ни е малко. У нас е винаги така. Ох ти, мой скъпи Михале! Ела при прозореца да ти видя лицето. Отслабнало е, но при скръб другояче е невъзможно. Лесно беше на мъжа ми да каже в Рус 67 67 Средновековно название на областите, населени от руси, белоруси и украинци. — Бел.прев. търси странноприемница! Но тук няма никъде нищо; ние самите сме ето в тая колиба. Едва получих три вързопа слама за спане.

— Позволи, сестро… — каза малкият рицар.

Но сестрата не искаше да позволи и продължаваше да говори като кречетало.

— Спряхме тук, нямаше къде другаде. Стопаните ни гледат някак кръвнишки, може и да са лоши хора. Вярно, че имаме четирима слуги, все верни хора, а и ние самите не сме плашливи, защото по нашите места и жената трябва да има рицарско сърце, иначе не би могла там да живее. Имам една пушка, която винаги нося със себе си, а Башка два пищова. Само Кшиша не обича оръжията… Но понеже тук градът ни е чужд, да има как да спрем в някоя по-сигурна квартира…

— Позволи, сестро!… — повтори пан Володиовски.

— А ти къде живееш, Михале? Трябва да ми помогнеш да намерим странноприемница, понеже познаваш Варшава…

— Аз имам готова квартира — прекъсна я пан Михал — и толкова хубава, че сенатор би могъл да отседне в нея. Живея у моя приятел капитан Кетлинг и веднага ще те заведа там…

— Но имай предвид, че ние сме три и две слугини, и четирима слуги. Ах, за Бога, аз не те запознах досега с компанията си!

Сега тя се обърна към другарките си:

— Ваша милост пани, вие знаете кой е този, но той не ви познава; затова запознайте се, макар и на тъмно. Дори печката не са ни запалили досега… Това е панна Кристина Дрогойовска, а това — панна Барбара Йежорковска. Моят мъж е техен настойник и се грижи също така и за имотите им; те живеят при нас, понеже са сирачета. А не е прилично такива млади девойки да живеят сами.

Докато пани столникова говореше, Володиовски се поклони по войнишки; девойките хванаха роклите си с пръсти и направиха реверанс, при който панна Йежорковска отметна глава като младо жребче.

— Да сядаме и да вървим! — каза Володиовски. — С мене живее пан Заглоба, когото помолих да се разпореди да приготвят вечеря.

— Славният пан Заглоба ли? — попита внезапно панна Йежорковска.

— Башка, тихо! — каза пани столникова. — Страх ме е само да не създадем много главоболия.

— Щом там пан Заглоба мисли за вечерята — отвърна малкият рицар, — тя ще стигне дори два пъти по толкова хора да дойдат. Наредете, ваши милости, да изнесат вързопите. Взел съм кола за багажа, а карабонът 68 68 Вид покрита карета, боядисана черно. — Бел.прев. на Кетлинг е толкова широк, че четиримата ще можем удобно да се поберем. А ето какво ми хрумна: ако слугите не са пияници, нека останат тук с каруците и големия багаж, пък ние ще вземем само най-необходимото.