И гаврътнаха чашите на един дъх.
— Да побързаме! — повтори Заглоба. — Наливай, момче! За здравето на Скшетуски! Да побързаме!
Отново гаврътнаха чашите на един дъх, защото наистина трябваше бързо да тръгнат.
— Да сядаме! — викаше Володиовски.
— А за мое здраве няма ли да пиеш? — питаше Заглоба с жален глас.
— Само по-скоро!
И пиха бързо. Заглоба гаврътна на един дъх чашата си, при все че в нея имаше около четвърт литър, а после, без още да е обърсал мустаците си, извика:
— Ама аз ще изляза неблагодарник, ако не пия за твое здраве! Наливай, момче!
— Благодаря ти! — отвърна брат Йежи.
Дъното на дамаджанката се видя. Заглоба я хвана за шията и я строши на дребни късчета, защото не можеше да понася вида на празни съдове. После седнаха пъргаво и тръгнаха.
Благородното питие веднага изпълни жилите им с приятна топлина, а сърцата — с някаква бодрост. Бузите на брат Йежи се покриха с лека червенина, а погледът му си възвърна някогашната проницателност.
Неволно той посегна веднъж-дваж към мустачките си и така ги засука като шила, че краищата им стигаха чак под очите. При това започна да оглежда с голямо любопитство местността, сякаш я виждаше за пръв път.
Внезапно пан Заглоба се плесна с ръце по коленете и викна ни в клин, ни в ръкав:
— Хайде, хоп! Уверен съм, че щом Кетлинг те види, веднага ще оздравее! Хайде, хоп!
И като хвана Михал за шията, започна да го прегръща с всичка сила.
Володиовски не искаше да му остане длъжен, та се запрегръщаха най-искрено.
Някое време пътуваха всред мълчание, но с някакво чувство на блаженство. В това време крайградските къщурки вече почнаха да се появяват от двете страни на пътя.
Пред къщурките цареше голямо движение. Граждани, слуги с разни униформи, войници и шляхтичи, много от тях богато облечени, вървяха в едната и другата посока.
— Цели тълпи шляхтичи са пристигнали за конвокацията — каза Заглоба; — наистина мнозина не са представители, но всеки иска да присъства, да слуша, да гледа. Къщите и странноприемниците навсякъде са толкова претъпкани, че една стая мъчно можеш да намериш, а едни шляхтички са плъпнали по улиците, повече, казвам ти, от космите на брадата ми. Пък едни хубави, зверчетата му, та на човек понякога чак му се дощява да се плесне с ръце по бедрата като петел с крилете си и да закукурига. Я гледай, гледай оная, черничката, подир която слуга носи зелена шубка; нали си я бива, а?
Тук Заглоба мушна Володиовски в хълбока, а той погледна, мръдна мустачки, очите му светнаха, но веднага се засрами, опомни се и като сведе глава, каза след кратко мълчание:
— Memento mori!
А Заглоба го хвана отново за шията.
— Щом ме обичаш, щом ме уважаваш, per amicitiam nostram 58 58 В името на нашето приятелство (лат.). — Бел.прев.
, ожени се! Толкова чудесни девойки има, ожени се!
Брат Йежи погледна слисан приятеля си. Пан Заглоба не можеше да е пиян, защото много пъти бе изпивал три пъти по толкова, без да му личи, значи говореше това само защото се беше разчувствал. Но всяка подобна мисъл беше сега толкова далече от ума на пан Михал, че в първия миг изумлението му надделя неговото възмущение.
Но после погледна сурово Заглоба в очите и попита:
— Да не те е хванало виното, ваша милост?
— От все сърце ти казвам: ожени се!
Пан Володиовски го погледна още по-сурово:
— Memento mori!
Но Заглоба не се предаваше лесно.
— Михале, ако ме обичаш, направи го заради мене и плюй на това твое „memento“. Repeto 59 59 Повтарям (лат.). — Бел.прев.
, че ще постъпиш, както поискаш, но аз мисля така: нека всеки служи на Бога с това, за което го е създал, а тебе те е създал за рапирата и тук се е проявила неговата воля, щом ти е дал да постигнеш такова съвършенство в това изкуство. А ако искаше да те има като духовник, тогава щеше да те надари със съвсем друг ум и да насочи сърцето ти към книгите и латинския. Забележи също, че светците войници се ползват на небето с не по-малко уважение от светците монаси и в походи срещу армията на пъкъла ходят, и praemia 60 60 Награди (лат.). — Бел.прев.
от ръцете божии получават, когато се връщат с взети знамена… Всичко това е вярно, не отричаш, нали?
— Не отричам и зная, че мъчно човек може да излезе наглава с ума на ваша милост; но и ти, ваша милост, няма да отречеш, че храната за скръбта е по-добра в манастира, отколкото в света.
— О, щом е по-добра там, толкова повече трябва vitare 61 61 Да избягваш (лат.). — Бел.прев.
манастирите поради скръбта си. Глупец е тоя, който храни скърбите, вместо да ги държи гладни, та тия зверове да пукнат час по-скоро!
Читать дальше